Марков камък,тракийски долмен Змеюва дупка и Голямобуковски манастир

Много често, когато посещаваме място в България, известно като енергийно, после ни питат дали сме усетили нещо по-особено.Обичайно отговаряме, че не сме, защото си е така.Но днес, когато стигнахме до тракийското светилище Марков камък, смея да твърдя, че почувствах нещо различно.Не, не е прилив на енергия или замайване, а силно привличане към това място, чувство, наподобяващо състоянието при любов от пръв поглед. Просто го усетих като свое и не ми се тръгваше от него.

Марков камък е природна забележителност, обявен е за такава през 70-те години и това се вижда от ръждясала табела до него с почти заличени надписи, а някой ученолюбив посетител е поправил и правописната грешка - "скално образУвание", но "висше образОвание". Иха, за къде сме без правописа, нали... Камъкът е висок 8 м и е с обиколка 9 м, а по метална стълба можете да се качите до върха му, което побързахме и ние да направим. Даже се покатерих два пъти, тъй като гледката от горе е главозамайваща, а в днешния топъл есенен ден е просто като извадена от приказките. Тишина, спокойствие, природна шарения-какво още да се желае...

Обиколих Марков камък и забелязах, че около него има още камъни, които отпред не се забелязват, а един е с подобна на същинския камък кръгла форма, но е по-малък. Същинският камък е подпрян в основата от друг и изглежда така, сякаш малкият пази големия да не се претъркули...

В основата на Марков камък има и провирало - подобно на тракийското светилище Камъка в Странджа, за което разказахме преди време https://okolobulgaria.com/event_show.php?id=262

Не пропуснах да се промуша през него-нали е за здраве.Емо не сподели моя ентусиазъм, но и на него мястото му допадна и на шега каза :"Е, толкоз път за тоя камък ли???"

И така, нека да кажем къде се намира Марков камък и как се стига до него. Стъпка по стъпка достигането до него изглежда така:

1.Бургас-с.Долно Ябълково - 60 км., или около час и нещо път

2.Паркирахме колата до църквата в селото и продължихме пеша по широк горски път (църквата трябва да ви е отляво, а пътят пред вас). До църквата има и кафява табела, от която става ясно, че до Марков камък са 4 км.

3.ВАЖНО! На няколко места пътят се разклонява, но ние хващахме винаги дясното разклонение и това се оказа печелившият избор.

4.Маркировката е в бяло-жъто-бяло, но на някои от разклоненията липсва.

5.Време за изминаване-около час и 20 мин. спокойно ходене.

Днешният ден - 02.10.2022 г., се оказа превъзходен - топъл и слънчев. Гората,предимно широколистна, вече е обагрена в жълто, златисто и оранжево. На фона на тези цветове се откроява червеният цвят на плодовете на шипката и лилавото на плодчета от храст, който не разпознахме. По пътя "срещнахме" и малини.

От началото до края на маршрута има точно 3 кафяви табели-първата, както споменах, е при църквата, т.е. в началото на пътя. Втората е поставена пред две дървета, вдясно от пътя. Внимание:на нея има две стрелки-вие си следите стрелката, която изобразява камъка. Другата стрелка би следвало да ви заведе до долмени (тракийски каменни гробни съоръжения), но дали това е така, ще напиша след малко. Третата табела е на разклон и на нея вече има и разстояние-до Марков камък остават само 400 м!

И така, не след дълго пред нас се показа Марков камък, грижливо скътан в гората. Свалихме бързо раничките и се качихме на върха му. Там са издълбани две ямки във формата на стъпки, в една от които в днешно време хората пускат монети, а в онези далечни време в тях се е събирала лековита вода. За да се насладим максимално на усещането за спокойствие, седнахме на две дървета на поляната, съзерцавайки Марков камък.

Остава въпросът от къде идва името на Марков камък и с какви мистерии е забулено това място...

За пореден път научихме, че братя Шкорпил имат пръст в откриването на тази забележителност - те я описват за пръв път. Камъкът е датиран към XII-VII в.пр.Хр. Най-вероятно това тракийско светилище е свързано с култа към Слънцето и Великата Богиня Майка. В миналото тук се е организирал събор от местните хора през пролетта и се е раздавал курбан за здраве.

Предание разказва, че Крали Марко, на път за Истанбул, метнал камъче зад гърба си. То паднало и останало там, а хората го нарекли Марков камък в чест на силния закрилник на народа.

Друго предание твърди, че света Богородица е изпуснала камъка. Тя искала да помогне на византийския император Константин в изграждането на крепостната стена на Константинопол и понесла камъни в престилката си, но изпуснала един от тях край Долно Ябълково. И до днес се вярва, че камъкът помага при безплодие.

Решихме да тръгваме и тогава видяхме, че насам идват мъж и жена. Поздравихме се, а мъжът ни напомни, че на последната кафява табела всъщност има стрелка към долмени, и решихме да ги видим.Стигнахме до табелата и поехме в посока на долмените, само че пред нас отново изникнаха две разклонения.Хванахме дясното, повървяхме, но нямаше нито маркировка, нито табела, и се върнахме. Тръгнахме по лявото разклонение, но положението беше същото, и решихме да поемем обратно към колата, за да видим набелязаните за деня още две места-манастирът в Голямо Буково и долменът Змеюва дупка край село Белеврен.

Знаехме, че долменът е на около 3 км след с.Кирово в посока с.Белеврен. Пътят до Кирово е много живописен. След с.Долно Ябълково, вляво от пътя, забелязахме чисто нова беседка с камина и си пожелахме следващият ни пикник да е именно тук. Неусетно стигнахме до с.Кирово и на един разклон в самото село с табели към Белеврен и към Граничар беше поставена отново кафява табела, показваща, че към Белеврен са долмените. До тук добре.Ние знаехме, че долменът Змеюва дупка е в границите на частен имот и за да го видим, някой трябва да ни отключи метална порта, за да влезем.Питах през фейсбук Туристическия информационен център в Средец как се случва това, а те ми дадоха телефон на двама мъже.Звъннах на единия, но той не знаеше конкретно къде е долменът, обаче според него такава желязна варта вече няма. Оказа се, че е прав. Минахме 4-5 км, но не стигнахме до метална ограда, преценихме, че сме подминали мястото, и спряхме.Тогава се зададе една кола и махнахме дна хората.Те спряха , казаха, че знаят от къде се тръгва за долмена, потеглиха пред нас и ни спряха на "входа" към търсената забележителност.В момента там има две бетонни колчета, на тях е завързано въже-това е.Но втора кафява табела, маркировка или друг знак,обозначаващ посоката, просто липсва. Казаха ни да вървим вляво по пътеката и ще видим долмена - бил близо. Вървяхме, вървяхме...но ни долмен, ни чудо. Пред нас се показаха покриви на сгради и автомобили и ни стана малко тягостно, защото все пак бяхме в чужд имот...Тогава спрях вляво и се заозъртах.Зърнах пътечка, шмугнах се сред храстите и...о,чудо!...долменът беше тук! Да го уцелите си е истинско постижение, признавам! По нищо не личи къде точно е той. Указанието ни би трябвало да е нещо от сорта на:избройте 1000 крачки, гледайте за 2 храста и 3 малки камъка вляво и завийте ...

Открихме го, а това е най-важното. Предполага се, че е от VII-VIII в.пр.Хр. Долмените тук са наричани Змееви дупки (къщи), защото се е смятало, че в тях живеят змейовете, които крадяли девойки от близките села. Оказва се, че това е един от най-добре запазените долмени. Запазен е дромосът (означава "път" в превод от гръцки), главната и предната камера, като покрита е само главната камера. Двете лицеви плочи на камерите с отвори са много добре запазени. Тук са открити 7 погребения.

След като се постарахме данаправим максимално много снимки и да огледаме от всички посоки долмена, тръгнахме обратно.Иска ни се да обясним точното местоположение на тази забележителност, но май това е почти непосилна задача. Дори на връщане броихме колко крачки са от долмена до колата... Приблизителното време за изминаване на това кратко разстояние е 10 мин.

Тръгнахме обратно в посока с.Кирово-разстоянието е малко повече от 2 км. С помощта на навигацията се отправихме към Голямобуковския манастир "Св.животоприемен източник". От с.Голямо Буково до манастира разстоянието е около 4 км, но преди години пътят беше истинско предизвикателство-дупки, чакъл и пр.В днешния ден обаче видях, че той е асфалтиран.Да,тесен е, но тук движението е минимално.

В днешния ден ,вече към 17 ч, други посетители освен нас нямаше. Поздравихме свещеника и една жена, която ни отвори църквата към манастира. Почти всички икони са нови, но има запазени и няколко автентични. Манастирът е основан през 12 в., но е разрушен и възстановен през 1873 г.

Заговорихме се с жената и тя каза, че дори по време на пандемията е имало повече посетители, отколкото сега.Селото било пълно с туристи, но те не идвали до светата обител.Аз предположих, че може и да не знаят за манастира, но жената ме опроверга и каза, че знаят, но предпочитат явно веселбата и храната.Е,не можем да съдим хората-нека си хапват и пийват, но би било добре да се отбият и тук, да има живот на това място.Всъщност това е единственият действащ манастир на територията на Странджа планина.

Попитах жената за един стенопис, който много прилича на прочутия стенопис от църквата в с.Добърско- за него се казва, че представя Христос в ракета. Бях идвала и преди тук и се зачудих колко много двата стенописа си приличат.Тя простичко обясни, че това е стенопис на Възнесение Господне, а тълкувания съществуват много.

Пред църквата блика вода, за която се казва, че е лековита.Отпихме от нея и поехме обратно.

предходна статия