Милано и Тайната вечеря на Леонардо

Пътуването ни до Милано през октомври 2022 год. определено нямаше за цел шопинг тур из прочутите бутици на италианския град. Дори и не държахме толкова много на катедралата в центъра на града, а искахме преди всичко да видим Тайната вечеря на Леонардо да Винчи.

И така, датите на нашия престой в световната столица на модата бяха 28.10.-01.11.2022 год. и както и се очакваше, времето там беше прекрасно, по-топло от нашата вече доста хладна в последните години пролет. А ето и на кратко информация за полет и хотел, който избрахме:

Полетът беше късен и се очакваше да кацнем на летището в Милано около 00:00 часа, което и доведе до въпроса как най-лесно и бързо да стигнем до хотела.Ровейки за хотел през booking.com , за да намерим такъв, който да е близо до жп гарата и метрото, с почуда установих, че един хотел предлага безплатен трансфер от летището. Започна да ми става ясно, че това ще е хотелът, защото се намираше наиста на 5 мин.от метрото и гарата,а чрез трансфера щяхме да си спестим среднощното лутане на летището в опит да се качим на точната метро линия и т.н.Нещата наистина са прецезирани:след като си направиш резервацията, веднага попълваш точни данни за полета и брой гости.Не можеш да се объркаш, защото всички полети са автоматично заредени в системата. Съответно на летището ни чакаше едно младо момиче с табела с нашите имена и с лек автомобил ни закара точно пред хотела - бързо и много удобно.

Сега, когато пиша тези редове, виждам, че цената за 4 нощувки е малко висока (742 евро с включена закуска), но всъщност е приемлива за Милано... Или както се казва "Имал си бол пари, платил си" И така, нощувахме в Hotel Flora,Via Napo Torriani 23,20124.

Пътувахме с Ryanair, както винаги напоследък.Просто ни се иска вече да предлагат повече дестинации, но...

Първата ни цел беше да видим стенописа Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. За него бях купила билети предварително от GetYourGuide-2 билета бяха на стойност 260 лв. Реално цената им трябва да е много по-ниска, но очевидно туристическите агенции изкупуват билетите и ги препродават. И така, още на следващия ден се запътихме към Тайната вечеря. Няма да ви отегчавам с информация за транспорт и пр.,така или иначе едва ли ще объркате пътя до творението на Ренесансовия художник. Има и много табели.

Всеизвестен факт е, че Леонардо създава стенопис на последната вечеря на Христос с апостолите за своя покровител херцог Лудовико Сфорца. Стенописът се намира в трапезарията към църквата "Санта Мария деле Грацие" в Милано. Стенописът е с впечатляващи размери - 460 на 880 см. Върху творбата си Леонардо работи от 1495 до 1498 год. Смята се, че картината представя моментът на реакциите на учениците на Христос, когато той им съобщава, че един от тях ще го предаде. Каквото и да се каже за картината и впечатленията, които тя предизвиква, ще е малко...

Влизането в трапезарията става по групи и нас ни чакаше екскурзовод, с когото влязохме, заедно с останалите туристи.Мястото е добре охранявано, но снимките тук са напълно разрешени, стига да снимате без светкавица. Само ще вметна, че в България в по-известните и посещавани църкви снимането е забранено, неизвестно защо. Бяхме доста разочаровани, че не можехме да направим и един кадър на стенописите в Боянската църква, но такива са правилата и няма смисъл да ги оспорваме сега. Снимахме Тайната вечеря, макар че не се получиха достатъчно добри кадри...

Какво да кажем за Тайната вечеря? Неописеума е и смятам, че е ненадмината. А всичко изписано за нея сигурно се помества на хиляди страници, без да изчерпва темата по въпроса "какво е искал да каже Леонардо"...И сигурно в това се крие на гениалността на твореца - да създаде код, който остава неразшифрован и до днес. Премахнати са 10 пласта,наслоени върху творбата в неуспешни опити тя да бъде реставрирана, а реално е била унищожавана с всеки слой. Краката на Христос са "отрязани",защото точно под образа му е направена врата.Бомбардировките по време на Втората световна война за малко да унищожат стенописа, но поставянето на торби с пясък пред него, от горе до долу,го спасяват.Това се вижда много ясно от снимките от този период. Според някои изследоветели на 12-те апостоли съответстват 12-те зодиакални знака. Апостолите са групирани по 3-ма и израженията на лицата им ясно говорят, че се вълнуват от току-що казаното от Исус.Дан Браун смята, че не Йоан, а Мария Магдалена е вдясно от Христос, с което авторът на романа "Шифърът на Леонардо" хвърли бомба сред католичския свят. Вижда се, че навън е светло, а би трябвало е тъмно, след като става въпрос за вечеря. Също така дрехите на апостолите са от времето на Ренесанса, а не от времето на Христос в Палестина.

Последната реставрация отнема 21 год. и през 1999 год. трапезарията е отворена за посетителите.

За следобеда не бяхме планирали нищо специално и пеша се насочихме към замъка на Сфорците. Прекарахме времето си спокойно, любувайки се на градината и разхождайки се покрай дебелите стени на замъка. Той е построен през XV век и всъщност в него е творил Леонардо да Винчи.Стените,кулите...тук всичко е правено с мащаб и е впечатляващо.Ние не знаехме за замъка до идването си в Милано, но нямаше как да не го забележим...В замъка се съхранява последната скулптура на Микеланджело, която представлява Богородица, държаща в ръцете си тялото на умиращия Исус след разпятието-това е т.нар.тема пиета (от итал.ез.-означава "жалост") в християнството. Лично ние не видяхме оригинала в музея, но го отчитаме като пропуск.

След замъка се насочихме отново към катедралата и уличките около нея. Нямаше как да пропуснем и да не минем по галерия "Виктор Емануил II" . Това не е галерия в смисъла, който влагаме ние днес в думата, а търговска улица , популярна със скъпите маркови магазини и веднага прави впечатление блясъкът, присъщ на подобни места. Гъмжилото от хора тук е наистина сериозно. Дори да не знаете за нея, не можете да я подминете. Улицата е покрита и свързва пл.Дуомо с пл. Скала. Любопитен факт е едно суеверие...Под централния купол има мозайка с телец в центъра й. Хората се въртят на пета 3 пъти върху тестисите на телеца с идеята, че това ще им донесе късмет! Това, разбира се, води до нескончаема опашка пред мозайката, а на мястото на въртене се е образувала сериозна вдлъбнатина, която явно периодично се възстановява...

Следващият ден бяхме решили да посветим на катедралата в Милано, превърнала се в абсолютен символ на града.Купихме си билети на място, макар да се наложи да чакаме. Тълпите от туристи около нея са сериозни, но това едва ли ще уплаши хората, които обичат да пътуват. Катедралата е посветена на Рождество Богородично. За катедралата се знае, че е най-голямата църква в Италия и е строена в продължение на 6 века! 3400 статуи красят фасадата й. Билетът ни включваше влизане в църквата и след това качване с асансьор до покрива и дълга разходка по него. Като всеки католически храм, и този изобилства от витражи, красиви подови мозайки ,но също така има много статуи и внушителни платна със сцени от Библията.Може би най-впечатляващи за мен си остават витражите. Ние не се задържахме дълго тук, а с асансьора се отправихме към покрива на Дуомото. Първоначално останах с впечатлението, че ще повървим 5-10 мин. и с това нашата обиколка ще приключи. Оказа се обаче, че е нужен около час да се стигне до изхода. Разбира се, снимките са неизбежни, тъй като, освен красиви статуи и прочие елементи, от върха гледките са чудесни. Нямаше сериозна навалица, така че относително спокойно се разходихме.На финала има опашка,а слизането е по стълби.

Бяхме планували да отидем до езерото Комо и да видим дома, в който е починал Пенчо Славейков през 1912 год. Не успяхме да осъществим тази разходка, но успяхме да видим паметника на българския поет в Милано. Въртяхме се известно време, докато го открием, но всъщност той е в градинка, която е много близо до Дуомото. Ако сте с лице към катедралата, тръгнете по площада вдясно покрай нея, вървете само направо, пресечете улиците и ще се озовето за 5-10 мин. в малък парк. Там е и пейката, на която е приседнал Пенчо Славейков с книга в ръка. Паметникът-пейка е дело на скулптура Адриан Новаков и е открит през 2019 год. Доста хора сядат на пейката, но едва ли са чували за нашия поет...

Така бързо и приятно отлетяха дните ни в световната столица на модата. Оставаше ни да се приберем в България и да си помечтаем за следващото посещение на Италия. Стигането от Милано до летището е повече от лесно. От едно павилионче за сувенири, цигари и пр. на централната жп гара си закупихме билети за автобус до летището - билетите са без дата и час, т.е. можете да ги ползвате, когато решите. Автобусите спират до жп гарата, пълнят се и потеглят.Ще се ориентирате бързо и лесно.

Чао,белла Италия, скоро ще се видим отново