В Барселона за втори път след 6 години

Още докато пиша заглавието, осъзнавам, че времето наистина лети неусетно...В Барселона отидохме за пръв път през април 2018 г. и смятах, че ще се върнем тук когато строежът на "Саграда фамилия" приключи окончателно, за да видим шедьовъра на Гауди в целия му блясък и великолепие. Но можем ли да чакаме толкова дълго? Едва ли, както се оказа.

Този път посетихме града в последните дни на 2024 г.-всъщност зъвръщането ни беше на 31.12.24 г., което се оказа не неудобство, а късмет, защото 2 дена преди това е имало мъгла и полетите са били отклонявани, но ние кацнахме безпроблемно на летище София.

По отношение на пътуването ще вмъкна, че резервирахме стая на "Ла Рамла" през буукинг.ком и тъй като при определени условия резервиращите получават бонус, и ние имахме такъв-безплатен трансфер от летището до хотела, което наистина е много удобно, особено на пристигане.

Този път имахме повече време за лежерни разходки и вкусна храна. При предишния ни престой вечер почти припадахме в хотелската стая от изтощение, защото бяхме наистина ненаситни да видим всичко планирано. Заслужаваше си, но беше изморително. Сега обикаляхме и разглеждахме, но не беше толкова натоварващо.

Барселона е много повече усещане и начин на живот, отколкото обикновена туристическа дестинация, но за да почувстваш града като нас трябва да имаш отворени сетива и да се освободиш от всичко чуто и прочетено за каталунската столица.

Първият ден от пристигането мина лежерно, а на втория ден посетихме известните къщи на Гауди Casa Batllo и Casa Mila (La Pedrera).Разгледахме ги точно в тази последователност, тъй като ги бях видяла на картата къде се намират и беше логично да купя билети за първата, до която се стигаше от нашия хотел на Ла Рамбла. Бяхме пред къщата навреме, но тълпата беше огромна и се забавихме с влизането. Препоръката ми е да си оставите повече време между посещението на двете къщи, макар да са близо една до друга, за да не закъснеете за втората.Е,това само в случай,че сте закупили билети предварително. За Каса Батийо мога да кажа, че красотата и цветовете извират отвякъде и те зашеметяват. Иска ти се да обхванеш с поглед всеки детайл, но не успяваш. Фасадата е повече от впечатляваща с изключените прави линии и ъгли, с невероятните цветови съчетания и феерията от синьо-зелени оттенъци. Сградата носи името на богатия текстилен индустриалец Жозеф Батийо, който я купува. Потапянето в атмосферата на къщата започва още от фасадата - причудлива и красива, тя със сигурност провокира въображението и кара човек да се пита дали тя прилича на морско дъно, небе или приказен дворец... Някои от балконите наподобяват черепи, а при други ясно личат форми на човешки кости. Вътре всеки ценител на нестандартния дизайн ще открие по нещо за себе си. Един ще се впечатли от камината, друг-от полилеите, трети от прозорците, четвърди-от асансьорите, а защо не и от вентилацията-тя също заслужава адмирации!... И така до безкрай....Излиза се и на открита тераса, на която преобладават цветните плочици, с която е облицована част от нея. Във вътрешността сякаш преобладаващ е синият цвят. Колкото и да се впечатлява посетителят, все още има какво да го плени и то се намира на покрива на сградата... Комините са и красиви, и практични - "шапките" им не позволяват при дъжд в тях да влиза вода. Със сигурност най-впечтляващ е кръстък и форма, наподобяваща гърба на змей или дракон. Има теория, че кръстът е дръжката на меча на Св.Георги, пронизал дракона. Удивлението наистина не стихва до последния момент в, пред и на върха на Каса Батийо... На слизане ще минете покрай "завеси" от метални висулки. Тази инсталация е проектирана от японец, за да може посетителят да почувства контраста между творчеството на Гауди, събиращо в едно пъстротата на света около нас, и другата крайност - сивотата и скуката, които също са част от многоликия живот. Финалът на обиколката мен лично наистина ме зашемети - едно 3D светлинно и звуково шоу,което те потапя в магията на света на Гауди, преливащ от цветове и форми.Изцяло си в света на твореца и това, в което попадаш, те кара да се чувстваш прекрасно, да се изключиш от целия свят на вън - често скучен и агресивен, и да влезеш в свят, който е като най-красивата приказка - оставя те без дъх и без думи и те кара да мечтаеш... Детайли от сградите на архитекта те обгръщат и се преливат от дни в други...

Следваща спирка - Casa Mila (La Pedrera). Тя носи името на индустриалеца Пере Мила, който възлага строежа на Гауди. Намира се на същата улица, на която и Каса Батийо - Passeig de Gracia, двете са на разстояние около 10 мин.пеша. La Pedrera означава "каменоломната" и това име й е дадено заради сивия цвят на фасадата и доста по-скромния й вид в сравнение с предишното творение на архитекта. Действително тя не блeсти с изящество като Каса Батйо, но има други достойнства.Въпреки това е смятана за по-грозноватата от двете. Фасадата й е вълнообразна, а покривът й е осеян с чудновати комини. Обиколката й обхваща разходка из част от помещенията в нея: стая за прислугата, кухня, баня, при това с вана, кабинет, гостна, спалня ... Подпокривното пространство е много интересно, защото е конструирано по специален начин чрез множество сводове. Там се намират и макети на най-известните творения на Гауди, както и филм, който показва как той претворява елементи от природата в сградите си. Покривът ми заприлича на декор от филм. Част от комините наподобяват войници с шлемове. Жълтият им цвят пък препраща към пустинен пейзаж. От покрива се разкрива и чудесна панорама към цяла Барселона, над която се извисява Саграда Фамилия! На комините има надаписи, които са по-скоро философски, отколкото информационни. По отношение на огъня четем:"Огънят е душата на човека!", а по отношение на въздуха - "Кара горите да въздишат, мете градовете, прониква през прозорците и реши пустините".

Третата спирка за днес беше хълмът Tibidabo. Това е перфектното място за отмора сле дълъг работен ден или след продължителна обиколка из града. Тук има увеселителен парк, което прави хълма привлекателно място и за малки, и за големи. Огромна катедрала се извисява на мястото. Вред цари музика и глъч, пълно е с хора, но въпреки това е изключително приятно място, където можете да похапнете и за изпиете по бира, да се поразтъпчете или да приседнете на стълбите край катедралата. Или просто да се любувате на града на Гауди от високо. И този път имахме късмет - времето изобилстваше от слънчеви часове и много приятни за декември температури - може би около 16-17 градуса, при това без вятър. До хълма се стига с автобус, а след това се качвате на фуникуляр. Транспортът в Барселона е перфектен и едва ли ще се затрудните да стигнете до Тибидабо.

Няма как да си в Барселона и да не се изкушиш от кулинарното разнообразие на града. От сериала "Барът на Пепе" (много любим!) в съзнанието ми остана думата "чурос". Героите почти всеки ден закусваха с чуроси, които приличат на нашенските тулумбички. Така че беше повече от задължително да ги тестваме.Тънкостта е в това, че не навсякъде са вкусни.... А как ще познаете предварително ли? Ами по опашките. На пазара до Ла Рамбла, известен като La Boqueria, опитах чуросите още в деня на пристигането ни - продават се във фунийки, но са студени... Докато обикаляхме из уличките около Ла Рамбла, попаднахме на място, на което също продаваха чуроси, но опашката беше наистина сериозна и това ни отказа. Може би след два дена обаче хванахме някакъв пормеждутък от клиенти и си закупихме от прословутите чуроси, които се предлагат и с горещ шоколад . Да, на нас ни харесаха, и то много! Бих ги хапвала с удоволствие и у нас, ако ги имаше. Атракция са си и хората явно ги обожават!

предходна статия