Около България - Обиколка на България с кола по 4те и граници

Из Странджа - Гробницата на Бастет, тракийско светилище Камъка и Индипасха





 Пролетта е за това - да пътуваш, да откриваш, да се наслаждаваш...След твърде дългата зима (тази определено ни се стори такава, защото си беше доста студена) желанието ни да видим нещо ново ни обзе внезапно и предприехме кратко, но вълнуващо гмурване в сърцето на Станджа, която винаги има с какво да ни изненада. 


 На 08.04.2022 г. поехме от Бургас към Малко Търново и нощувахме в комплекс "РибарникЪ" - това е действащ рибарник, в който се отглеждат есетрови риби, пъстърва и шаран, а също така към него има хотелска част с ресторант, в който се сервират рибни деликатеси. След вкусния шаран на скара и маринована пъстърва за вечеря, на сутринта поехме към първата набелязана за деня цел-пещерата на Бастет. Обичам историите, които са обгърнати в мистерии и в които истина и измислица са толкова силно преплетени, че едва ли някога ще се разплетат. Това e една от тези силно интригуващи истории -  няма, а и ние не търсим, доказателства за достоверността на тази полулегенда, полуистина, но точно поради тази причина ми е много интересна. Тя е свързана с гробницата на Бастет. И така, историята започва през 1980 г., когато местен иманяр открива карта със странни символи . В стремежа си да намери специалисти, които да разчетат картата, той стига до БАН и по този начин Людмила Живкова научава за картата. Тя проявява изключителен интерес към находката и отива при Ванга в желанието си да разбере тайната на картата. Пророчицата разчита картата по следния начин: посочва място край Малко Търново, на което има гроб на египетска богиня. Според нея високи чернокоси хора са пристигнали от Египет и са заровили тук богиня, но веднага след това са били избити. Целта е била да се запази мястото в тайна, тъй като то съдържа неизвестни още никому факти от историята на човечеството 2000 години назад и още 2000 години напред във времето. Ванга описва с голяма точност мястото и през пролетта на 1981 год.проучванията започват.Тогава е открита голяма кухина и се разпространява версията, че това е гробницата на египетската принцеса Бастет - жена с котешка глава, покровителка на плодородието и бременните жени. Отново според предания Бастет е била тракийска принцеса, озовала се в Египет и сдобила се със свръхестествени способности.


 Тази история разказва от първо лице племенницата на Ванга-Красимира Стоянова , в предаване на "Ничия земя" от 2018 год. по по-различен начин. Красимира Стоянова лично е участвала в експедициите в Странджа. Тя изобщо не споменава името на Людмила и твърди, че дъщерята на Т.Живков няма нищо общо с експедицията или ако има, то Красимира няма информация за това.Иманярът с картата първо отива при Ванга, която казва, че това е писменост, която още не може да бъде разчетена. Красимира, по молба на Ванга, прекопирва картата, но тя не им служи за нищо повече. Мястото на пещерата е описано от Ванга и Красимира, Кръстю Мутафчиев и други хора правят няколко кратки експедиции, като още при първата те виждат двете фигури на скалата в деня 5-ти срещу 6-ти май. Самата Ванга им казва да отидат на тази дата. Едната фигура е на възрастен мъж, изправен, а другата на млад мъж, който е седнал. Красимира Стоянова смята, че историята за това, че Бастет е погребана в Странджа, е пълна нелепица. След смъртта на Людмила експедицията наистина вече няма подкрепа и е прекратена. Красимира Стоянова отрича и картите , които Кр.Мутафчиев прави в книгата си " За произхода на  Homo sapiens".


  Говори се, че през нощта на 5 срещу 6 май пред очите на изследователите се появяват 2 фосфоресциращи човешки фигури, за които Ванга по-късно казва, че това са хора от друга цивилизация, отстояща на светлинни години от Земята...Но на 21 юли същата година Людмила Живкова умира при тайнствени обстоятелства и експедицията е моментално прекратена, а входът към гробницата е запечатан с бетон.Според Кръстю Мутафчиев след смъртта на Бастет тялото й е пренесено до Странджа по море, тъй като това е било последното й желание.


  Искаме да споделим, разбира се, как ние стигнахме до гробницата на Бастет. След нощувката в "РибарникЪ" поехме към Малко Търново, отбихме се в Граничното полицейско управление в края на града (следвайте табелите с надпис "ГКПП Малко Търново"), за да попълним декларация, че отиваме в граничен район, и потеглихме именно към ГКПП Малко Търново. Подминахме разклона за Мишкова нива (той е вляво от пътя и има кафява табела) и продължихме, след което достигнахме до Т-образен разклон - завихме наляво в посока ГКПП-то (надясно посоката е към Бургас). На самия разклон има и малка кафява табела с надпис "Голямо Градище". След около 3-4 км. вляво от пътя видяхме голяма табела  - завихме и спряхме. Има още табелки с надпис "Светилището на Бастет", "Връх Голямо Градище","Мишкова нива". Както се оказа, и от тук може да се стигне пеш до Мишкова нива. Оттук до светилището на Бастет са едва 1,1 км. Само няколко метра след табелите се преминава през стар граничен кльон, а малко след това се достига до разклон-надясно пътят води за Мишкова нива, а наляво-за пещерата на Бастет и връх Голямо градище. Изненадващо се появи един човек, идващ от посоката,  в която поехме след малко, като ни поздрави и каза, че ни очакват около 25 мин. до върха. Обнадеждени от краткото разстояние и хубавото време, закрачихме бодро към целта. Маршрутът е много приятен и лек, а в момента и много красив-нацъфтели са горски цветя и усещането са свежест е изключително. На места има леки изкачвания, но те се преминават безпроблемно. Минавайки покрай една лека долчинка Емо каза, че явно това вдясно е пещерата на Бастет.Аз се заоглеждах учудено и се оказа, че това наистина е тя.За малко щяхме да я подминем, защото табела тук липсва. Ще се ориентирате по две пейки, които са разположени от двете страни на пътя, непосредствено над пещерата. Спуснахме се до нея, за да я огледаме.В нея не може да се влезе. Около входа са поставени фигурки на котки. За съжаление няма никаква информация на място относно проучванията на пещерата и теориите, свързани с нея. След като постояхме известно време, наслаждавайки се на спокойствието и прехвърляйки през умовете си тайнствената история на Бастет, продължихме по пътеката в посока връх Голямо Градище - той е най-високият в Странджа - 710 м. След около 5-10 мин. стигнахме. На мястото има традиционен циментов постамент, указващ мястото. До него има дървена площадка, на която се покачихме, за да огледаме района. 


 Поехме бодро обратно към колата, за да "атакуваме" и другите цели за деня.По пътя срещнахме семейство с деца, което показва, че маршрутът е подходящ и за малки, и за големи.


 И така потеглихме отново към Малко Търново и оттам в посока с.Граматиково, за да посетим по пътя скално светилище "Камъка".То се намира вдясно от пътя, на около 10 км. след Малко Търново, и към него насочва малка кафява табелка.Обособен е паркинг вляво от пътя.От информационната табела узнахме, че това тракийско скално светилище представлява комплекс от врязани в скалите кръгове.Тук траките са извършвали своите ритуали и жертвоприношения. Поехме по пътеката в посока светилището и не след дълго достигнахме беседка с табела до нея, която е почти избеляла, въпреки че все още текстът се чете.Така научихме още нещо: обредността на това място е била в чест на Сина-Слънце на великата богиня майка Космос. Празненства тук са се извършвали 3 000 год. пр.Хр.-наблюдавал се е изгревът на бога-Слънце по време на лятното слънцестоене.


 Цялото изкачване отнема не повече от 10-15 мин. Стигнахме комплекса и се заоглеждахме за кръговете върху камъните, но си признавам, че макар да ги обходихме обстойно, не ги различихме. Следващото ни желание беше да видим камък с форма на гъба и с Провирало в основата му. Информацията на табелата гласеше, че който премине през него, ще се очисти от греховете си. При това обещание нямаше как да не опитаме да преминем през Провиралото...и успяхме! Първо се проврях аз, а след мен - и Емо.Е, ако има истина в тези обещания, вече сме олекнали с малко грехове. И тук срещнахме ентусиасти като нас, желаещи да очистят грехове, да се докоснат до нещо, случило се хилядолетия назад, или просто да се разходят.


 Времето напредваше, а Индипасха ни зовеше! Предварителено бяхме решили, че ще стигнем до това място от отбивката преди Граматиково, така че се върнахме до колата и продължихме по същия път в посока Граматиково. Може би 1-2 км. преди селото има мост със сини перила, а пред него табела, сочеща надясно - към Влахов дол и Индипасха. Така че завихме надясно. В началото пътят е асфалтов, след което преминава в чакълест и такъв е около 6 км.Изминахме разстоянието без проблем, след което видяхме отбивката за Индипасха. Имаше още 7-8 паркирани автомобила - оказа се, че далеч не сме единствените, поели в тази посока в съботния ден. Оставихме и нашия автомобил тук и тръгнахме по широкия горски път. 


 Какво знаехме за Индипасха ли? Почти нищо. Чувах за това място от години - организираха се групови посещения до тук, разказваха се истории за изцеления на болни, свързани с мястото, но до момента не сме имали възможността да дойдем. За да достигнем Индипасха ни костваше около 30-40 мин. пеша сред красива гора и вървейки по много приятен горски път. Някои хора вече се връщаха, а други се мяркаха зад нас. 


 Навлизайки все по-дълбоко в гората, нетърпението ни растеше. Нямахме никакви очаквания за Индипасха. Първо се озовахме до място с маса и пейки, на които вече седяха хора, а табела сочеше вляво от пътя. Спуснахме се по добре оформена пътека с дървени парапети до самото аязмо. Мястото прилича на олтар под небето. Сложени са икони на дървени параклиси, сковани от летви, и се виждат закачени дрехи по скалата, а бликащата лековита вода е грижливо скътана под надвиснала скала. Носехме си празни шишета, за да си вземем от нея. Трябва доста да се понаведете и пропълзите, за да достигнете до извора. Някои дори се отказаха...Приседнахме на пейката и въпреки че често съм нетъпелива да продължим към следваща цел или просто в нова посока, този път не ми се тръгваше...Сигурна съм, че всеки ще усети притегателната сила на Индипасха, идвайки тук...


 Една от най-разпространените легенди разказва, че човек имал вол, но волът му ослепял, а стопанинът му не го убил, а го пуснал в гората. Станало така, че волът се върнал, но вече виждал. После обаче отново ослепял,  отново се изгубил и отново се върнал прогледнал.Хората го проследили и открили извора с целебната вода. 


 Измихме и ние лицата си и се оставихме магичната история от Странджа да ни завладее...


 Според някои източници "Индипасха" означава "след Пасха", т.е. срещу Великден. Индипасха е древно тракийско скално оброчище ; аязмо с лековита вода; свещено място за нестинарите - в неделя преди празника на Св.св.Константин и Елена те идват тук и измиват иконите с вода от аязмото ...


 Дрехите, които са закачени тук, са оставени, защото се вярва, че болният, на когото принадлежи дрехата, ще оздравее. Вече има табела с молба това да не се прави и мисля, че така е редно, инак профанното твърде ярко контрастира с притихналостта и усещането за мистика на Индипасха...


 Не ми се тръгваше, но скоро поехме по приказния път към колата...


 Бяхме избрали за финал на разходката да отидем в Ахтопол , а той ни посрещна повече от прекрасен - окъпан от яркото слънце и изобилстващ от красота, топлина и уют...


 


 


 



Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!



Коментари



Място за Вашия коментар: