Орлови скали, Дяволският мост, Каньонът на водопадите и екопътека "Невястата"

В края на месец май се озовах в Родопите и успях да разгледам няколко от най-популярните забележителности в региона. Повече от година планувам да видя Каньона на водопадите, а в случая програмата включваше още три места, които не бях посещавала.
1."Орлови скали"
Това беше първата забележителност, която посетихме по време на двудневната екскурзия в Родопите. "Орлови скали" е тракийско светилище. Намира се на 2 км от Ардино.По много тесен асфалтов път се достига до малък паркинг, заплаща се такса и по тясна пътечка за около 10 мин. се достига до самата забележителност.
В скалата, която се появява пред погледа на посетителя, веднага се забелязват трапецовидни ниши, които са били 100 на брой, а в момента са 97. Нишите са ориентирани към четирите посоки на света, като най-много - 55 на брой, гледат на запад, а най-малко - 5, са ориентирани на север.
Според археолозите практиката с изсичане на ниши в скалата е дело на обитателите на планината през епохата на късния енеолит (4800 - 4000 г. пр. Хр.), после е развита като култова практика от траките. Ето и хипотезите за предназначението на нишите, които прочетохме на табелата край "Орлови скали":
- нишите са свързани с тракийските погребални обреди на обезсмъртяването, развити през II хилядолетие пр. Хр.Те са своеобразни порти към отвъдния свят. В скалните ниши са поставяни човешки останки.
- има връзка между скалните ниши и тракийските ритуали на инициация ("посвещение", преход от едно ниво на съзнание към друго). В деня на своята инициация младежите преминавали през много трудни и сложни изпитания, а дълбаейки ниши, те показвали ловкост и издръжливост.
- дълбаенето на нишите се свързва с първата металургия на златото в Източните Родопи. "Орлови скали" се намира на трасето, свързващо Тракия с Беломорето през прохода Маказа - това е пътят на "солта и златото", на който е построен и Дяволският мост.Вероятно нишите в скалата са ситема за шифровано обозначаване на находищата от ценни метали.
2.Дяволският мост
През месец март, на връщане от Златоград, с Емо решихме да се отбием и до Дяволския мост, който се намира на около 10 км от Ардино, над река Арда. Само че още в началото на отбивката за моста от Ардино видяхме, че пътят в момента е покрит със сняг и никой не беше минавал преди нас по него. Отказахме се, тъй като беше ясно, че няма как да стигнем.
Май месец обаче е идеален за пътувания, така че този път с групата безпрепятствено достигнахме целта. Тук също се заплаща входна такса. В близост до моста има две места за пикник.Едното явно е било ресторант, но не функционира. Можете да съчетаете посещението си тук с приятен обяд под дебелите сенки. Заслужава си да поостанете, защото мястото е наистина удивително, а легендите, свързани с него, го правят още по-обаятелно и интересно.
Мостът е датиран към 16 век. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост. По нареждане на Селим Първи мостът е възстановен, за да се свързват отново Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.
Предположения за това кой е съградил този архитектурен шедьовър има доста, но най-известната легенда разказва, че Дяволският мост е построен от майстор Димитър от близкото село Неделино. Много майстори преди него се проваляли, но не и той. Тук се намесил и самият дявол, който казал на Димитър, че ако завърши творението си за 40 дена, ще му сподели тайна, която ще направи моста вечен, но ако се провали, ще вземе душата му. Майсторът се справил с предизвикателството, но скоро след това починал и отнесъл тайната на Дявола в гроба.
В българския фолклор често се говори за това, че сянката на човек се вгражда в строеж на чешма, мост или къща, за да бъдат те здрави, но човекът,чиято сянка е вградена, залинява и умира. Възможно е този баладичен мотив да е част и от тази легенда-майсторът да е вградил в моста собствената си сянка, за да го направи здрав и неподвластен на времето, но по този начин да е изгубил най-скъпоценното - живота си.
Разходих се около моста с огромно любопитство да зърна и аз сянката на дявола във водите на реката, но уви.Според местните хора тя се вижда в часовете между 11:00 и 12:00 часа на обяд, а нашата група беше тук в късния следобед.
Преминах по моста, завих наляво и бях изумена от гледката от тази страна. Слънцето вече ми се падаше в гръб и ярката светлина огряваше целия мост. Перфектното положение за снимки!
Дяволският мост е използван като фон във филма "Време разделно" по романа на Антон Дончев.
3.Каньонът на водопадите край Смолян
Вторият ден беше посветен на Каньона на водопадите. Намира се в резерват "Сосковчето" и се изминава за около 4 часа, но без много дълги почивки. В началото на този кръгов маршрут, намиращ се в непосредствена близост до Смолян, се върви по изронен асфалтов път. Преминава се покрай стари рибарници - вече полуразрушени и пустеещи, както и покрай хубава двуетажна къща с надпис "ПРОДАВА СЕ".В такива моменти ме наляга неистово желание да си купим подобна къща на спокойно място в сърцето на планината, но бързо отрезвявам и продължавам напред, а ако е писано, някой ден ще си имаме такава китна къщичка-тук ли, в друга планина ли - времето ще покаже.
Маршрутът е лек и приятен, за опитните планинанри дори е скучен, защото няма екстремни изкачвания. Екопътеката е подходяща и за малки деца, и за възрастни хора. Срещнахме доста семейства, предприели с малките членове на фамилията обиколка покрай водопадите.
Първоначално пътеката се движи край реката, която тук е все още спокойна. Първият водопад, до който се достига, се казва "Каскадите", край който поседнахме за кратка почивка. Маршрутът преминава по няколко дървени моста. В момента има много изпопадали след зимата дървета, а на едно място дори двама мъже ги нарязваха, защото бяха препречили пътя.
В този ден обаче нямахме особен късмет с маршрута.Хората, които се връщаха, казаха, че след водопад "Орфей" не може да се продължи, защото реката е съборила мостовете. Стана ясно, че ще стигнем само до "Орфей" и ще се върнем по същия път и няма да направим кръга.
Следващото място, до което достигнахме, е много стабилна къщичка-беседка с маси и пейки, отвън край нея също има маси и пейки, т.е. това е мястото, на което да си направите хубава почивка и обяд. Ние се възползвахме от удобствата на връщане.
Не след дълго се достига до водопад "Орфей". Висок е цели 70 м и бързо става притегателна точка за всички, изминаващи пътеката в днешния ден - навалицата от хора рязко се увеличи, а възможността за хубава снимка - намаля. Насядахме по камъните в близост до водопада, за да се полюбуваме на изумителната му красота и на грохота от падащата вода. Тъй като потокът от хора не секваше, се изместихме встрани, а след малко цялата група пое по обратния път.
Тъй като не изминахме маршрута в пълния му вариант, ни остана надеждата, че скоро ще имаме възможност да видим и другите чудни водопади, за които само чухме - "Сърцето" и "Казаните".
На връщане се спряхме до един комплекс, покрай който всъщъност се минава в началото, за да опитаме най-вкусното овче кисело мляко със сладко от боровинки-една неповторимо вкусна класика от Родопа планина!
4. Екопътека "Невястата" край Смолян
Тази пътека беше много хубава изненада в програмата. Тя се изминава за около час и е много лека - няма непреодолими препятствия. По цялата й дължина, която е около 900 м, има множество табели с информация за местната флора и фауна. Стига се до маса с пейки вдясно от пътеката, от където можете да се полюбувате на природата от високо, а ако си носете нещо за пийване и хапване, да поостанете. Финалът на пътеката е до висока скала, в подножието на която има люлки и беседка - това е мястото, на което да отдъхнете за по-дълго време. Изкачихме се до самата скала, а там отново има панорамна площадка. На скалата е поставена паметна плоча на мъж с неговите думи "Върховете се изкачват с приятели"! Как хубаво звучи, и колко е вярно всъщност...Под панорамната площадка се открива удивителна гледка към Родопите и извисяваща се към небесата скала.
Но защо пътеката носи името "Невястата"? Срещаме се с поредната легенда...Смолянска девойка била изгора на един от четниците на Караджа войвода. Но както често е ставало по време на турското робство, местен турски владетел я пожелал за жена. Тя се престорила, че е съгласна, но пожелала за последен път, преди сватбата, да погледне родното си място от скалата.Там тя се отскубнала от пазачите, скочила в пропастта и така спасила честта си и останала вярна на любимия.
Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!
Коментари
Място за Вашия коментар: