Около България - Обиколка на България с кола по 4те и граници

Бари, Алберобело и Лече в bella Италия





 Направихме това пътуване до Бари, Италия, в момент, в който окончателно ни омръзна от ограниченията, свързани с Ковид. Без много да му мисля, купих билетите през Ryanair за периода 29.10.21 г. - 01.11.2021 г., а останалата част от приключението я "сглобихме" в последствие. През 2020 г. не успяхме да минем границата на България нито веднъж, макар че обикаляхме доста из страната ни, но определено този принудителен "затвор" и оскъдност откъм пътешествия по света ни тежеше. Да купиш билети и да организираш едно ново пътуване е несравнимо с нищо изживяване...


 Относно билетите до Бари:


Купих различен тип билети - единият струваше тогава 34,98 Euro и включваше 2 чанти ръчен багаж, а другият струваше едва 12,98 Euro и включваше само дамска чанта. Предимството на този тип билети е, че не чекираш багаж и при кацане не го чакаш на лентата. Това е добре, но само когато пътуването е кратко, в противен случай един малък куфар за двама едва ли ще събере нужните вещи. Полетът за Италия беше в 09:35 ч., но тъй като живеем в Бургас, пристигнахме един ден по-рано в София и се настанихме в хотел. Вечерта преди полета обаче се появи един неочакван проблем - екранът на телефона ми изгадна и повече не искаше да светне. Това е много неприятна ситуация, защото на връщане трябваше да се чекирам за полета, каквато е обичайната процедура, а без телефон или друго устройство, това е невъзможно. Но как се развиха нещата, ще пиша в последствие. 


 И така, полетът до Бари трае около час и мина спокойно и бързо. Летището е много малко и се ориентирахме лесно на излизане. На изхода има автобуси за Бари, а билети се продават от шофьора. Качихме се и потеглихме, без да сме сигурни точно къде да слезем, за да сме близо до хотела. В крайна сметка, с помощта на нанавигацията, слязохме на последната спирка- ЖП гарата (Bari Centrale ). От тук по права линия, т.е. по централната улица на Бари, стигнахме до хотела.


 Хотелът:


 За 3-дневния ни престой избрах Piazzetta Santa Barbara (Via Benedetto Petrone 11, 70122 Бари, Италия). Изборът ми се оказа много повече от сполучлив - нашето място за настаняване се намира точно в края на главната улица, която тръгва от ЖП гарата , и за около 10-15 мин. пеша се озовахме пред хотелчето. От другата му страна пък е старият град. Това е по-скоро къща за гости, а не хотел, но лично за нас това е без значение. Стаята е тип мансарда - на 2 нива, като на горното е спалнята и банята, а на долното - кухнята, която е напълно оборудвана, вкл. с печка, пералня и пр. Има и тераска. На приземния етаж собственикът има магазинче за чай - там попитахме кога можем да се настаним, защото в Бари пристигнахме наистина рано-към 10 часа. Оставихме багажа и се разбрахме да се върнем към 13 ч. За 3-дневния ни престой платихме 189 Euro, без закуска.


 И така, освободени от товара, тръгнахме на обиколка. Направихме си прекрасна разходка из стария град, седнахме да пием кафе в центъра на главната улица в новата част, обиколихме някои магазини...Рай за душата! 


Близките до Бари градчета:


 Още преди пътуването разглеждах близките градове, за да преценим кои от тях да посетим. Бари е отправна точка за всички, които искат да видят Алберобело - градът, известен със симпатичните островърхи бели къщички - трулите. Ние се спряхме на него и на Лече, а билети до двата града купихме на място.


 Вечерите в Бари са оживени -  много по-шумно е, отколкото през светлата част на деня. Навън излизат всички семейства, включително с децата, и имаш чувството, че е празник - отвсякъде се чува глъч, смях, песни...Всички говорят на висок тон, сядат по пейки и къде ли не и просто си бъбрят. Заведенията се пълнят след 21 часа.


 В Бари се разходихме край брега и хапнахме в стария град, като в него и до днес се веят чудни "знамена" от пране по терасите. Спокойно мога да кажа, че целият стар град ухае на прах за пране!


 На ЖП гарата се информирахме как да стигнем до Алберобело - това беше целта ни за следващия ден. Обясниха ни, че на гърба на ЖП герата тръгват автобуси за градчето и че билети се купуват на място в автобуса. Казаха ни и часовете. За всичко това можете да се информирате и вие на място, тъй като в разписанията и цените с времето ще има промени.


 И така, на 30.10.21 г., след като пийнахме кафе, отидохме на гърба на ЖП гарата и се заоглеждахме. В пъръвия момента се запитахме къде точно е спирката и в коя посока би следвало да тръгне автобусът, но само след минута забелязахме голяма група хора и веднага преценихме, че явно това е търсената спирка. Автобусът, свсеме естествено, се напълни. Казаха ни и часовете на връщане от Алберобело към Бари и тръгнахме. Пътуването трае около час .


 Слизайки  в градчето, първоначално не се ориентирахме много добре. Стигнахме до трули, но някак си не ни изглеждаха като онези от снимките в интернет и в пътеводителите - бяха малко и разпръснати наоколо. Озовахме се обаче до малък музей, който решихме да посетим, препоръчваме го и на вас. В него разбрахме и правилната посока, в която да тръгнем. След 10 мин. вече се озовахме на точното място.


 Междувременно бяхме поогладнели и хапнахме в едно изключително приятно заведение, близо до голяма катедрала.


 Алберобело е една много стара моя мечта, която успях да осъществя. С години гледам снимки на островърхите къщички, които ме привличат с чаровния си приказен вид. Те са едноетажни, с кръгла форма, а кога и защо са възникнали са въпроси, на които май няма еднозначен отговор. Има ги не само тук, в Алберобело, а също и в Мартина Франка и в района около тези два града.


 Те са изградени от камъни, варосани са , а на покривите си имат странни знаци - сърце, слънце, луна с кръст и много други, които не опориличавам на нищо познато. 


 Ето и някои истории за трулите (Trulli):


 През XV в. Фердинадн I, крал на Арагон (древно кралство, автономна област в Североизточна Испания), забранява на жителите на Пулия да строят постоянни жилища, за да може да премества жилищата и жителите на места, на които те са му необходими.Твърди се, че по тази причина са построили къщи от камъни, които не се скрепени помежду си, за да могат да се разглобяват и преместват. Друга версия гласи, че строителството им е хитър ход от страна на жителите - целта е да се избегенат данъците.Данък не се е налагал върху незавършени сгради - хората са можели лесно да премахнат покрива, за да изглежда къщата недовършена, и после отново да го сглобят.


 Има и още. Някои изследоветили откриват сходства между трулите и подобни постройки в Микена, Гърция. Пулия е блиозо до Гърция и това твърдение може би не е безпочвено. Друга теория търси връзка между конусовидната форма на трулите и подобни по форма къщи в Сирия. Също така е възможно стилът да е привнесен от войниците, завръщащи се от Кръстоносните походи, които слизат от корабите в пристанището на Пулия.


 Където и да се крие истината, чарът на района е неугасващ, а очарованието му е магнетично. Може би голяма част от тази приказност и обаяние се дължи на белия цвят на трулите, свързан с чистота и спокойствие. Е,тук не е много спокойно, но това не е проблем. Всеки, дошъл в района, иска да се докосне и до трулите. Ние се опитахме да обиколим всички малки улички - коя от коя по-привлекателна, да се снимаме на всяко красиво местенце...Никак, ама никак не ми се тръгваше...Почти навсякъде има цветя, красиво нацъфтели и в този сезон.


 Част от къщичките са хотелчета и ресторантчета и си мисля, че идеята да се нощува в Алберобело е великолепна. Разходката ни приключи със студена биричка в самия център- той се пада малко встрани от трулите, но с великолепна гледка към тях. До автобусната спирка пък минахме през красив малък парк, от който също се открива гледка към трулите.


 Съвет : проверете какви ще са прогнозите за времето, защото аз бях с плътно яке и 1-2 пуловера, които се оказаха крайно неподходящи, защото температурите бяха високи. Връхната дреха беше излишна. Беше си като топла пролет в България.


 Следващия ден го посветихме на град Лече. До там се стига с влак - купихме си билети за отиване и връщане, което се оказа излишно, защото имаше много свободни места. Обиколката ни на града приключи около два часа по-рано от часа на тръгване на влака. Попаднахме на много любезен кондуктор, който ни разреши да се качим и да си пътуваме с билетите, които бяхме купили. Благодарим ти, човече!


 В Лече нямахме намерение да влизаме в музеи и катедрали, а просто да направим спокойна разходка, любувайки се на сградите в бароков стил, както и да пийнем капучино и да хапнем нещо вкусничко. Ако и вие имате подобни намарение, отделете си няколко часа, но ако искате да се потопите в атмосферата на града, можете да изберете да нощувате в него.


 Нямахме предварително съставен списък със забележителности и места, които да видим. Просто от гарата се насочихме към Стария град. Първата ни задача беше да пием кафе и да си доставим кулинарна наслада, опитвайки няколко местни сладкарски изкушения. И не сбъркахме! Градът бавно се изпълваше с хора и времето за разходка дойде!


 А ето и някои забалежителни места и сгради, които видяхме:


 След като бяхме видели една от портите на града, се озовахме до впечатляващата и изящна сграда на църквата "Санта Киара".Не след дълго се озовахме амфитеатъра в Лече. Предполага се, че е побирал 25 000 души и че е изграден между I и II век. След това се отклонихме от Стария град и стигнахме до един красив и уреден малък парк, в който направихме кратка разходка. По една от страничните улички отново се върнахме в старата част на Лече. Така разходката ни продължи покрай удивително красиви и изящни фасади на сгради като тази на базиликата "Ди Санта Кроче". Преминахме покрай друга порта на града , а после се озовахме на Пиаца дел Дуомо. За съжаление в този момент камбанарията на катедралата беше опасана със скеле - явно я реставрираха, което в перспектива е чудесно, но в момента ни отне очарователната гледка. За финал на разходката хапнахме вкусна италианска храна - пица и паста, и се отправихме към ЖП гарата на Лече.


 Вечерта изкарахме в Бари, а рано на другия ден се отправихме към гарата, за да стигнем до летището. Вариантите са два - да пътувате с метро или с автобус. Известно време се чудихме какво да правим, но предпочетохме да ползваме метрото. Съвсем на време бяхме на летището. За огромен късмет телефонът ми проработи и успях да се чекирам и да си покажа билета на всички проверки. В България той окончателно отказа ...


Съвет: Наши приятели ни бяха помолили да им купим сушени домати от Италия. В старата част на Бари продават такива на много места и ние им взехме, но не купихме за себе си и съжалихме. Доставете си това удоволствие - това са едни от най-вкусните домати, които съм пробвала и нямат нищо общо с тези, които продават у нас.


 


 


предходна статия
 -Около България

Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!



Коментари



Място за Вашия коментар: