В Неапол,Соренто,Помпей и о.Капри за 3 дена

За Неапол отпътувахме на 29.03.2024 г.със смесени чувства. Във всички статии, които прочетох, присъстваха няколко факта-че е мръсно, че е шумно и че е пълно с джебчии. Така че пристигнахме в третия по големина град в Италия с леки притеснения.

Бяхме купили предварително билети, но този път само за Помпей, както и за влака до там и обратно . Бях предплатила и билети за автобуса от и до летището.Оказа се, че летището е само на 10 мин.от централната жп гара, до която беше и стаята, която бяхме резервирали за нашия 4-дневен престой. След като слязохме от самолета, много бързо се ориентирхаме за спирката на автобуса-тя е на не повече от 5 мин.пеша от летището. Изчакахме 3-4 мин. и автобусът пристигна.Разписание обаче липсваше както тук, така и на спирката, от която тръгнахме на връщане към летището. Слязохме на първата спирка, т.е. на централната жп гара "Гарибалди". Знаех, че нашето място за настаняване е много близо-на може би 5 мин.пеша.Пуснахме навигацията и лесно открихме входа.Това не е хотел, а голяма сграда, в която се отдават стаи под наем и в същото време много хора си живеят в нея. Входната врата на сградата, както и тази към апартаментите под наем, се отваря с код, който собственикът трябваше да ни изпрати в последния момент.Имахме някакъв проблем обаче с мобилните данни и нямаше как да видим кодовете.Стояхме пред входната врата и се суетяхме. Обадихме се на собственика, но той не говорше английски...И в този момент, без изобщо да подозирам, зад мен изскочи някакъв мъж и се опита да ми изтръгне телефона от ръката.Как задържах телефона, и аз не знам.Да кажа, че се уплаших, е меко казано.Стояхме отвън, не можехме да влезем и вече всички хора около нас ми изглеждаха опасни и враждебни. В този момента се появи семейство с три деца и те отвориха вратата, за да влязат.С тях влязохме и ние.Мъжът ни помогна безкрайно много-обади се на собственика,разбраха се на италиански, мъжът ни заведе до апартамента, отвори ни вратата...Прекрасно развитие, предвид неприятното начало на нашия престой в Неапол.

1.Соренто

Тази случка ни даде тласък на следващия ден да не обикаляме из Неапол, а спонтанно да си купим билети за Соренто. Другото, което пише в много статии за Неапол, е, че повечето туристи само преминават през града, без да отсядат в него, напът за Амалфийското крайбрежие, част от което е и Соренто.

Билетите за влака купихме от будка на гарата с надпис TICKETS.Билетите са без дата и час на отпътуване. До Соренто пътувахме около 50 мин. и почти през цялото време бяхме правостоящи. Нямахме представа какво точно ще гледаме там, но със сигурност знаехме, че е красииво и романтично и е подходящо за лежерна разходка място. Така и се оказа.

Соренто е много по-спокойно място от Неапол, има доста туристи наистина, но няма такова напрежение като в големия и шумен град.Пътувайки, веднага видяхме лимоновите дървета, които по това време на годината вече са отрупани с плодове. Да, крайбрежието наподобява райска градина... Соренто е перфектното място за любителите на лежерните разходки, красивите гледки и вкусната храна. От гарата се отправихме в почти неизвестна посока просто с идеята да се разходим лежерно и да се насладим на красиви пеизажи. Скоро стигнахме до "Вила комунале" - малка градина с тераса високо над Тиренско море, където си направихме малко снимки и седнахме на по чашка кафе, и как иначе. Този път в Италия като че ли кафето ми хареса най-много. В държавата идваме за пети или шести път, но сега се насладихме истински и на храната, и на кафето, и на всяко красиво място, което успяхме да открием.

Другото, което ми стана много симпатично в Соренто, са уличките - тесни, претъпкани, отрупани със сергийки, кокетни... Тук видяхме за пръв път огромните лимони, които се отглеждат в района. Пише, че достигали до килограм, но според мен - и до повече. Действително са големи колкото бебешка главичка. Явно не ги изнасят, а правят от тях основно прочутото лимончело. Съответно навсякъде се предлагат коктейли и напитки от лимони, а сергийките са отрупани с всевъзможни сувенири във формата на лимони. Особено впечатление правят сапуните с дъх на лимон и във формата на лимон, както и бонбоните с вкус на лимон или портокал. Целият град ухае на парфюм-явно от цъфналите в момента цветя, навред има портокалови и лимонови дръвчета, отрупани с плод... Изобщо градът изобилства от красиви цветове, буйна растителност, весел глъч и райски кътчета. За финал на нашата разходка седнахме да обядваме с вкусна пица и октопод. Излишно е да казвам, че беше много, ама наистина много вкусно. По-изненадана бях от бирата.Този път уцелих една, която много ми допадна-червена, или по-точно Peroni rossa.

Смята се , че името на Соренто идва от "сирена" и че именно тук Одисей и спътниците му са били объркани от гласовете на сирените.

2.Помпей

Втория ден посветихме на Помпей. Входните билети и билетите за влака до там и обратно бяхме купили предварително. Пътуването отнема около 40 мин. Билетите струваха 3,30 евро на човек в посока, което ми се струва направо евтино. Единствената особеност беше, че трябваше да се чекираме за влака. За целта имахме имейл и през линка в него се чекирахме. А ето и сайта: https://www.thetrainline.com/

Входните билети за Помпей бяха на цена от 22 евро на човек. На слизане от влака се оказа, че до входа на Помпей трябва да повървим - около 30-40 мин. Имайте го предвид, ако е много горещо. При нас нямаше такъв проблем и без да бързаме стигнахме до мястото. Ето от кой сайт закупихме билетите: https://www.headout.com/things-to-do-city-naples/

Истината е, че Помпей е много обширен и обиколката му изисква здрави крака, здрави нерви, търпение и време. Ние бяхме там от около 10:30 ч. до около 14 ч. и за нас това време беше достатъчно. Ако обаче имате особен интерес към Помпей, обиколката му със сигурност ще ви отнеме повече време.

Получихме карта на града на входа, но въпреки това не я ползвахме много, а по-скоро вървяхме на "...къдееето ни ведят очите..... "хихих Да, направихме си малко хаотична разходка, но въпреки това смятам, че видяхме всичко най-интересно.Поне се надяваме.

Печалната история на Помпей е свързана с катастрофалното изригване на Везувий през 79 г. от н. е. Почти всички жители умират в мига на изригването, затрупани от лава и пепел, а други загубват живота си в последствие от задушливи газове и от високите температури. Тъй като всичко се е случило внезапно, хората не са имали шанс да се спасят. Или поне повечето от тях. За разлика от земетресението, изригването на вулкана всъщност унищожава живота, но запасва почти непокътнати сградите и улиците. Така че нашата разходка предтавляваше вървене по почти автентичните улици покрай почти непокътнатите сгради.На места стените явно са запазени в реалната си височина. Съвсем естествено е, че липсват покривите, вратите и пр., но самите стени са здрави и в реален размер.

Другото впечатляващо нещо са стенописите, които са цветни и са запазени в доста добро състояние. Редуват се стенописи на растения, сцени с хора, животни, еротични сцени. Основните цветове са червено, оранжево, черно. Тук е имало публични домове. Освен стенописите, в добро състояние са и много мозайки.Улиците са широки и покрити с големи камъни, а отстрани има и тротоари, по които вървенето е по-лесно.Сградите са строени плътно една до друга. Стигнахме до амфетиатъра, прекосихме го и излязохме от срещуположната му страна. След това се озовахме в една градина, която явно е била част от дом на знатен и богат човек. След това попаднахме и на най-тъжната гледка-зад стъкло са изложени отливки на телата на хора, загинали при злощастното изригване. Застинали са сякаш в съня си, безпомощни да се спасят от бедствието. Финалът на нашата разходка беше в центъра на Помпей, където се издига статуя, гъмжи от туристи, а в непосредствена близост е и внушителна базилика.

За пълноценна обиколка на Помпей може би най-добрият вариант е да сте с гид, който да ви покаже и разкаже подробно за града , но ние решихме да направим разходка из руините сами и просто да се докоснем до поредното чудо в Италия, макар и с тъжна слава.

Също искам да вметна, че билетите за ни бяха с фиксиран час, но ни казаха, че можем да се качим на влака в който час пожелаем.

3.Остров Капри

Капри беше моя отдавнашна мечта и смело мога да кажа, че само заради острова си заслужава да дойдете до Неапол. Истински рай!

Билетите за корабчето купихме на място-струват около 29 евро на човек в посока. Ако има много пътници, пускат второ корабче - така беше при нас. Корабчетата тръгват от кея Моло Беверело. От ЖП гарата до тук са 3 спирки с метрото.След като слязохме от метрото, попитахме на информационно гише от къде потеглят корабчетата.Оказа се, че те са точно зад него.Бяхме на място в 11:05 ч. и се оказа, че в 11:10 ч. корабчето отплава.Малко се забавихме, защото напливът от туристи е наистина огромен. Предполагам, че през лятото положението ще е много по-сериозно и ще трябва да се купят билети предварително.

Всъщност корабчето е доста голямо-събира около 400 пътници. Пътуването продължи около 50 мин. Още със стъпването разбрахме, че трябва да побързаме, тъй като купихме билети за Неапол за 15:25 ч. Заоглеждахме се, за да разберем в коя посока да вървим. Видяхме, че има фуникуляр, но момчето, което беше там и пропускаше туристите, не ни обясни за къде точно е фуникулярът и ние тръгнахме пеш към центъра.Леле, какъв баир! Доста горещо стана и през летните месеци това изкачване ще е много сериозно предизвикателство. Пътьом се озовахме до кафенце с лимонови дръвчета и приказна гледка. Нямаше как да го подминем и се отбихме за по кафе. Изкачването до центъра отнема около 30 мин.Върви се по тесни и както споменах, доста стръмни улички. В самия център е пълно с туристи и весел глъч. По пътя нагоре има карти, на които пише колко време остава и какво да разгледате. Решихме, че ще видим Giardini di Augusto, а и до там имаше табели, така че бързо се озовахме на мястото.Оказа се, че има входни билети-около 2-3 евро. Тук наистина е приказно! От мястото се виждат двете извисяващи се в морето скали, които са на много от рекламните материали и филмчета за острова. Зелено, красиво , прекрасно... На излизане от градините тръгнахме по Via Krupp, който води до Marina Piccola.Искрено съжалих, че не води до Marina Grande, където пристигнахме и от където щяхме да се върнем в Неапол... Пътят разкрива изумителни морски пейзажи и на човек не му се тръгва от тук... Може би стигнахме до средата, не мога с точност да кажа, и се върнахме обратно, тъй като времето напредна. Този път ползвахме фуникуляра, за да слезем до пристанището. Оставаха около 40 мин.до потеглянето на корабчето, които отделихме за прекрасен коктейл, сервиран в лимон, пица и бира.

4.Неапол

Вечерта посветихме на центъра на Неапол. Хиляди хора се разхождаха по централната улица - тълпата просто няма край. Избрахме си малко ресторантче в една от страничните улички.Този път хапнахме лазаня, ризото с морски дарове и бейби октопод с домати, маслини и каперси.

Тъй като на много места се продават сувенири с лика на Марадона, се запитахме защо в Неапол са му толкова големи фенове.Оказа се, както и предположихме, че е играл за Наполи в периода 1984 г. до 1991 г. Любовта към световноизвестната футболна звезда си личи навсякъде в Неапол. Хората го обожават и до днес!

предходна статия