Исторически музей и Часовниковата кула, гр.Ботевград

След Чипровския манастир се отправихме към Ботевград. Вече бяхме огладнели и затова спряхме да похапнем в едно крайпътно заведение със сръбска сара. Беше много вкусно, признаваме си, а и пълно с хора. Беше периодът на пандемия от Ковид, заведенията трябваше да бъдат затворени, но за щастие у българина все още има нещо диво, което в редки моменти се пробужда и той решава да не спазва правила и ограничения. Май това го е спасило от турското робство, проблясва ми сега в ума, защото с или без руска помощ пак сме щели да се измъкнем от това петвековно тегло, което може да се сравни само с незаслужено и ужасно зло.

След като похапнахме, потеглихме към Монтана покрай Враца и накрая - до Ботевград. Целта за деня беше да нощуваме в Етрополе, затова и трябваше да побързаме. От Чипровския манастир до Ботевград стигнахме за около 2 часа и 30 мин. Възнамерявахме да разгледаме само Историческия музей в центъра. Впечатляваща е Часовниковата кула, също в центъра на Ботевград. Виждали сме доста такива, но тази се отличава в архитектурно отношение.

Музеят е напълно обновен и има няколко зали, които с интерес обходихме:

1. Праистория и Античност

Човешка дейност в този край е имало още по времето на палеолита и новокаменната епоха, а в пещера "Козарника" до с.Липница са открити фосили от пещерна мечка и пещерна хиена. Живот е кипял по време на тракийската, римската и късноантичната епоха (I хил. пр. Хр.- VI в.). Край с.Скравена са открити останки от тракийската крепост "Градище", но явно това е само малка част от руините на 9 древни крепости, разположени в района.

2. Нумизматика

В зала "Нумизматика" могат да се видят монети от злато на Юстиниан I (527 - 565 г.), монети от бронз от Андроник I Комнин (1183 - 1185 г.), монети от сребро на Цар Иван Шишман (1371 - 1393 г.), турски монети от сребро (XVIII - XIX в.) и др.

3. Боженишки Урвич

Крепостта "Боженишки Урвич" е част от укрепиталната система на античния Хемус. Крепостта дава решителен отпор на османските нашественици в кр. на XIV в.

4. Етнографска сбирка

Представени са облекла, съдове, оръдия на труда , а стари снимки разкриват част от ежедневието на българина през 19 век - овчарка, тлака (седянка), на полето, оран.

5. Църкви и училища

Фотоси показват руини на църквата към манастира "Св.Георги", с.Трудовец, XVII в., църквата "Св.Иван Рилски", с.Гурково, и научаваме, че в двора на църквата "Св.Николай Мириклийски" в с.Литакова са погребани черепите на пет Ботеви четници. Таблицата за отваряне на килийни и построяване на класни училища в селищата на Орханийско е важна и интересна, защото по година представя нестихващият стремеж към знание в онези времена, изразен именно в построяване на училища.

6. Националноосвободителни борби

Тази зала е истински урок по родолюбие. В нея научихме, че е имало организирана съпротива срещу кърджалийските нападения и грабежи, а десетки са участниците в четите на Стефан Караджа, Филип Тотю и Хаджи Димитър. В периода 1870-1871 г. Васил Левски основава тайни революционни комитети в Орхание и околните селища. Специално внимание е отделено на Ботев и четниците му. На една от снимките се виждат черепите на Ботевите четници, които са съхранени и погребани в двора на църквата "Св. Св. Кузма и Дамян" в с.Скравена през 1876 г. За Скравена вече разказахме в отделна статия https://okolobulgaria.com/event_show.php?id=257

Вижда се и факсимиле на свидетелствата на скравенци, които са очевидци на донасянето в селото на 12 набучени на колове глави на Ботевите четници (22. май, по нов стил- 3.юни 1876 г.), убити в местността Люти брод.

7. Руско - турската освободителна борба (1877 - 1878 г.)

Един от наистина ценните експонати в тази зала е касата на ген.Гурко. Има и богата експозициия от оръжия.

8. Орхание в края на XIX в. и началото XX на в.

Тук могат да се видят облекла и интериор на български дом в Орхание в посочения период.

Вторият етаж е посветен на интересни факти и експозиции от времето след Освобождението.. Особено много ни впечатли историята на построяването на паметника на връх Шипка, разказана чрез табла с информация и множество снимки - от идеята до реализирането й и откриването на паметника. Реализаторът на идеята за строеж на монумента на мястото, където са се водили решителни боеве за Освобождението на България, се казва Пеньо Атанасов Колев, известен като Пеньо Бомбето. Прякора си той получава заради бомбе, което си купува и с което в последствие не се разделя - видно е от снимките. Неговите безспорни умения в строителството и находчивостта му при справяне с трудностите по време на градежа не са случайни - неговият баща е работил заедно с майстор Кольо Фичето.

Обиколката ни приключи и искахме само още да видим часовниковата кула в центъра. Както споменах, тя е различна в архитектурно отношение от всички, които видяхме до момента. Построена е през 1866 г. под ръководството на майстор Вуно Марков от село Врачеш.

Оставаше ни да преценим къде ще нощуваме в Етрополе. Нямахме голям избор и затова звъннахме на хотел с името Etobicoke - да, и на нас ни прозвуча странно... Имаше свободна стая - резервирахме и поехме в посока Етрополе. Минахме покрай Правец и за около 40 мин. бяхме вече в градчето.

предходна статия