Етнографски музей, гр.Чипровци

След Историческия музей се отправихме и към Катеринината къща, в която се помещава етнографската експозииця. Разстоянието е съвсем кратко и след 5-10 мин. вече бяхме при музея. Екскурзоводката с нестихващ ентусиазъм и искрена обич към родния си край ни разкри безбой интересни факти за бита на торлаците - към тази етнографска група принадлежи и местното население.

Първата експозиционна зала е посветена на сватбата в Чипровци. Тя продължава 3 дена, винаги е в неделя и е съпътствана от строго определени ритуали и е натоварена със символика. Момите и ергените се срещат и харесват на чешмата, на седенки, на хорото... Те са се женили на около 14-18-годишна възраст ,като момичето е по-възрастно от момчето. Годежът се скрепява с размяна на дарове - родът на момчето дарява на момичето китка с монети и гердан от моменти, а родът на момичето дарява момчето с чорапи. Преди сватбата се изработва невестиното було от пояса на момчето (това беше новост за нас), приготвя се невестински венец от чемшир, цветя и паунови пера, реди се сватбено знаме, закупува се всичко необходимо за трапезата на сватбата. Важен момент от подготовката е каненето на кума, свещеника, роднини и приятели с погача и бъклица вино. В деня на сватбата, сутринта, в една и съща вода първо се е къпел мъжът, а след него-съпругата му, и по този начин на нея й е показвано, че вече е подчинена на мъжа си. След това цялото сватбено шествие се е отправяло към храма за венчавката.

След венчавката младоженците и сватбарите, съпровождани от музикантите, се завръщат в дома на младоженката, където ги очаква богат трапеза, отрупана с обредни хлябове, храна, вино и ракия. След обяда идва ред и на хората. Сватбата продължава до вечерта като отново следват ритуали като слагане на пари на погачата, благословии, разпревесване на невестата и др. В следващите 3 дена всички ритуали целят осигуряване на здраве и плодовитост на новото семейство.

В музея можете да се полюбувате на красивите сватбени облекла, съпътстващите ги обредни предмети като сватбеното знаме (рубница), както и да видите вертикалния стан, на който се изработват чипровските килими.

Следващата зала се казва "Чипровски обичаи" и разказва за обичая "светъц". Той се изпълнява само в Чипровци.Няколко фамилии, обединени чрез кръвна връзка, имат свой християнски светец-покровител. Съответно в деня на празника на светеца е общият за фамилиите празник. Важен момент е каненето на роднини и приятели да присъстват на тържеството. Тези, които канят, носят керамична бъкличка с греяна ракия. Вечерта преди празника се слага трапеза само за най-близките, защото се вярва, че светецът-покровител идва още вечерта. На самия ден се отива на тържествена литургия в най-близкия православен храм, всички са облечени празнично. В храма се освещават обредните хлябове, а жените, още от сутринта, приготвят трапезата. Ако не са пости, се коли и жертвено животно, а трапезата се прикадява и се благославя от най-стария в задругата. За "светъца" се канят и музиканти. Празникът се пренася на мегдана, където се заиграват хора.

Нещо различно в този край е това, че на коледа и до днес на трапезата има 4 обредни хляба, а не само един, както в почти цяла България.

Третата зала е "Градски бит". Освен красив чипровски килим на пода, тук можете да видите модерен интериор и модерно за периода си облекло - от кр. на XIX в. и нач. на XX в. Интересни експонати са грамофон, стенен часовник, пишеща машина, мебели от дърво - легло, маса със столове, шкаф, а най-впечатляващо е пианото.

Четвъртат и последна зала е "Вингански бит"- всичко в нея е дарение от наследниците на чипровчани, които и сега живеят във Винга. Бежанците от Чипровци, които търсят спасение след погрома на Чипровското въстание, намират нов дом в гр. Винга, Банат, Кралство Унгария. Интересното е, че Винга е принадлежал към българската територия по време на управлението на хан Крум, Симеон и цар Петър I. И до днес там се пазят българските традиции, внесени от бежанците.

Експозицията представя интериор на дом от Винга и традиционно женско облекло. Оказа се, че леглото не е с типичен дюшек, а вместо това са използвани листа от царевица. Попитахме дали това не е твъде издайническо и дали не се е чувал "неприличен" шум, но екскурзоводката каза, че това е добър знак и показва, че ще има потомство и че двамата се обичат.

Време беше да се разделим с Чипровци да поемем в посока към Чипровския манастир.

предходна статия