Около България - Обиколка на България с кола по 4те и граници

Исторически музей, гр.Чипровци





 На 07.04.2021 г. потеглихме още рано сутринта от Берковица за Чипровци. Разбира се, това, което най-много искахме да видим, са прословутите чипровски килими. Прословути, но с тъга отбелязвам, че тяхната слава в днешно време май няма нищо общо с миналото им величие. Вярвам, че трябва да вървим напред, каквото и да се случва около нас, без да се вторачваме в миналото, колкото и уютно, привлекателно и спокойно понякога да ни изглежда то. Но пустият в този ден център, показващ, че градът бавно се обезлюдява, няма как да не докосне невидими струни в душите ни, обичащи родното и особено онези емблеми на българското, които сами сме създали - по-точно поколенията преди нас, и то с много труд и вдъхновение, а не на последно място - и с много талант.


 В центъра на градчето има прекрасен, пъстър като самите килими, надпис на града, до който си направихме снимки, а и нямаше как да пропуснем величествената гледка на планината далеч зад нас. Сутринта беше хладна, но приятна, и се отправихме към музея, който е много близо до центъра. Почти нямаше кого да питаме как да стигнем до него, защото навигацията малко ни подведе за посоката. 


 Музеят е разположен в обширен двор, в който в този период от годината бяха нацъфтели чудни нарциси. В същия двор стои и запустялата сграда на някогашното Начално училище "Димитър Филипов". Посрещна ни изключително любезният и усмихнат уредник на музея. Предполагам, че всеки турист, отбил се в Чипровци, е искрено добре дошъл. Градчето е отдалечено, според повечето хора сигурно е и безинтересно, но то може да даде повече, отколкото предполагаме...  


 Музеят е обновен и за наша изненада той не разполага само с експозиция на чипровски килими, а има няколко зали. В района последователно са живели траки, римляни, славяни, сакси (те привнасят новата за местното население религия - католицизъм). В първата зала могат да се разгледат археологически находки от района. Научихме, че районът е обитаван през цялото I хил.пр. Хр. от тракийското племе трибали, което се е занимавало с рударство и обработка на метали, а също така е изградило многобройни крепости и светилища. На по-късен етап тук се установява римски военен гарнизон. През Средновековието основно занимание на местните става добивът на руда. От този период могат да се разгледат боздуган, брадва, връх на копие и др. Впечатлихме се и от залата, посветна на Чипровската златарска школа. Интересен факт е, че след падане на България под османска власт районът на Чипровци не замира, а напротив, развива се с бързи темпове. Селището става водещ център на балканското златарство. Основно се изработват църковна утвар и изделия за светска употреба.


 Така неусетно стигаме до залата с килимите. Вниманието ни мигновено е привлечено от изящните шарки и пъстрите багри. Като че ли в килимите перобладава червеният цвят, но след като обстойно разгледахме експозицията, установихме, че има и килими, чиято основа е светла, а върху нея се редуват пъстри фигури. Най-впечатляващи за мен са символите, вплетени в килимите. но преди да стигнем до тях, ето и малко предистория:


 През 1688 г. избухва Чипровското въстание, организирано от български католици на територията на северозападна България и неговата цел е освобождение на земите от турско робство. Въстанието обаче е потушено и в следствие на този погром се сформира огромна бежанска вълна - оцелелите се спасяват с бягство към Унгария и Влашко. В последствие тези българи са назовани банатски българи - те и до днес изповядват католицизма, говорят свой диалект и пишат на специално адаптирана латиница. След погрома на въстанието малцина се завръщат в района на Чипровци и трябва да започнат живота си отначало. Така се стига и до тъкането на килими - нов занаят за тях. Той се превръща в основен поминък за населението  -започват износ,а килимите се представят на различни изложения извън България. 


 В изложбената зала могат да се разгледат различни по големина и с разнообразни фигури килими. Представени са и цветните прежди, от които се изработват килимите, както и растенията, които се използват за багрила: лук, орех, дюля, дори домат (за обагряне в пастелно зелено се използват листата на домата). Може да се види и вертикалният стан, на който се изработват килимите, както и женска, мъжка и детска носия. Изложени са и автентични уреди за обработка на вълна: чекрък, хурка, вретено, дарак и др. Що се отнася до символите, втъкани в тях, ще спомена само канатица и маказ. Канатицата е символ на семейството и любовта и е емблема на къщата.Канатицата пази дома от лоши енергии и магии. Маказът е символ на женското и мъжкото начало, на семейството и вечността. Маказът олицетворява връзката между земята, небето и слънцето посредством цветовете си: червен (носи пари,сила и предпазва от уроки), син (носи спокойствие) , жълт (носи радост) и бял (израз на божественото). Тези древни символи, втъкани в килимите, пазят дома и семейството - най-важното в живота на българина и днес. Тази символика може би е наследство още от прабългарите.


 За изработка на килимита се използват само естествени материали - вълна, козина и памук, боите също са само природни,а цялостното им създаване е ръчно- изпиране на вълната, изпридане, пресукване на нишката, намотаване на чилета, изпиране и боядисване. Представям си дългия и сложен процес от стригането на овцете до изтъкаването на килима. И всичко това с вяра и любов.


 През 2014 г.ЮНЕСКО включва в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство "Традицията на чипровския килим". Килимите си имат и имена, също като нас, хората - "Пролетна лоза", "Венците", "Пилета" и др. Килимите далеч не са просто красив орнамент в дома, предназначен за естетическа наслада и тополина през зимата. Хората и до днес вярват, че те закрилят дома и неговите стопани, дават сила, носят радост и късмет.


  Следващата зала е също впечатляваща - тя е посветена на католицизма в района. Тук научаваме повече за Петър Богдан - католически архиепископ и книжовник, един от инициаторите на Чипровското въстание, автор на най-ранната българска история; Петър Парчевич - посвещава живота си на идеята за освобождение на България, политик и дипломат. В последствие разбирам, че родом от Чипровци е и Филип Станиславов-автор на първата печатна книга на новобългарски език „Абагар”.


 В последната зала са изложени икони, като най-интересна сред тях е чудотворната икона на Света Богородица - Чипровска, макар да не е оригинална. През 1366 г. монаси-францисканци донасят тази икона и тя е поставена в параклис, чието място днес не е известно. Иконата изчезвала три пъти от параклиса и три пъти я намирали на днешния Исторически хълм в центъра на Чипровци. Ето защо чипровчани решили и преместили параклиса на това място и иконата станала покровител на чипровци и района. По време на Чипровското въстание иконата на два пъти проплакала. След погрома на Чипровското въстание тя е занесена от бежанците в Сибиу и поставена в църквата „Свети Иван Капистран“. През 1751 г. обаче иконата изгаря заедно с храма.


 На финала на нашата обиколка в музея си закупихме 2 сувенира -  с канатица и маказ, с вяра,че ще ни пазят от всяко зло. 


 Време беше да се отправим към Етнографския музей, в който ни предстоеше истински урок по родолюбие и история на чипровския край.



Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!



Коментари



Място за Вашия коментар: