Синеморец

Първото нещо, за което се сещам, когато стане дума за Синеморец, е устието на река Велека и безкрайният плаж...От едната страна на пясъчната коса е реката, а от другата - морето...Отстрани пък е Странджа...Идилия! Плажът е толкова дълъг и широк, че хората не се бутат един в друг-има място за всички. Обаче морето е коварно - то е предизвикателство дори за носител на златен олимпийски медал по плуване. За името на плаж Бутамята, който също е в Синеморец, има шега, че идва от глаголите "бута" и "мята", но всъщност на устието положението е буквално "бутамятащо"-морето те блъска, отнася, завърта...и въпреки че не умея да плувам, този плаж ми е любим! Водата е чиста, тълпи почти няма, усещането за пълно блаженство ме изпълва всеки път, когато съм тук...В съчетание с бохемската атмосфера, идваща от по-нестандартния тип заведения и хора, които плажуват, изживяването става напълно идилично и със сигурност незабравимо...

През 2006-та год., когато дойдох тук за пръв път, бях абсолютно шокирана от няколко неща: липсата на банка и банкомат, почти невъзможността да си поръчаш такси, ако не си го заявил ден по-рано поне, змиите, които се разхождат спокойно на пролет, липсата на поща, отсъствие на постоянна лекарска помощ, рехав транспорт, кални и неасфалтирани улици, липса на аптека, изключително лоша пътна настилка от Ахтопол до Синеморец...Живот в крайно изпитание си беше, особено за нас - разглезените "модерни" хора. Но тези неудобства бяха пречка само през първата седмица. В момента, в който видях плажовете и прогледнах за красотата на първичното и неподправеното, заживях истинското приключение с лека тъга, че и то ще свърши с края на лятото.

Много хора няма да се съгласят с мен, защото и тук строежите се увеличиха драстично, и ще кажат, че чарът на Синеморец е погребан под бетона, но аз някак виждам само и единствено хубавата страна - за грозното има кой да пише...

Имала съм няколко пъти щастието да видя устието на Велека от високо и то благодарение на походите, в които се включих вече няколко пъти. Този, който отвежда до устието, започва от Ахтопол. На 100% си струва да извървиш 10-тината километра в лятната жега, за да се усетиш онзи прилив на енергия, за който градският човек мечтае ежедневно, и за финал да се насладиш на очарованието на това място отвисоко, а след това да се самовъзнаградиш със студена бира, произведена в родна малка пиповарна...Освен като чилаут, не знам как иначе да определя това чувство, което изпитвам всеки път, когато съм тук. Не пропускам да вляза във водата, макар на излизане банският ми да съдържа килограм-два пясък... И винаги си обещавам, че ще се върна...

На края на похода се озоваваш високо над устието, от там следва кратко спускане надолу към морето и за да стигнеш да плажа, се налага да "прецапаш" през реката точно на мястото, където тя се влива в морето. Обикновено не е дълбоко и не е трудно, макар че има течение, така че - споко, ще се справите, ако решите да се впуснете в това приключение. Имате възможност да се разнообразите и по друг начин: между Ахтопол и Синеморец има мост над Велека, а под него можете да се качите на лодка за разходка-тя ще ви отведе до устието и ще имате възможност да чуете много интересни истории за района, и то от първа ръка: за бежанците, за "едно време", когато селото е било почти недостъпно и за...златното тракийско съкровище, което откриха през 2006-та година-момента, в който дойдох да работя в селото. Откритието стана само няколко дена след като пристигнах - намериха го в огромна могила след най-страшната буря, която съм виждала. Тя изкорени всички чадъри и заведения по плажа, а нивото на Велека се вдигна до толкова, че заля въпросния мост. Явно от бурята могилата се беше изронила и....златото изплува на повърхността - готово да бъде намерено. Преди откритието могилата беше буквално разрязана на две - с багер от местен хотелиер, поне така разказват. Златните предмети стърчали от могилата, когато край нея преминавали археолози...Другото е история. В интернет пише, че оригиналът е в Националния исторически музей в София, а в музея в Царево е негова реплика.

В посока към селота на хълма има едно необичайно дърво - брулено с години от ветровете, то е силно наклонено. Вярвахме, че ако го прегърнеш, ще сбъднеш поне една своя мечта или ще се заредиш с позитивна енергия... Мисля,че и двете са верни...

В един летен ден попаднахме на Фестивал на хвърчилата, само че не си представяйте хвърчила от нашето детство. Тези представляваха огромни надуваеми фигури в най-разнообразни форми, които се рееха над целия плаж и създаваха усещане за приказност.

Край устието се намира и скалното образувание "Сфинксът". Намира се в противоположния край на устието на р.Велека. От тук по стръмна пътека се излиза към селото. Има малко заведение на плажа . Подминавате го,вървейки покрай морето, а между вас и морето е висока скала - след като скалата остане зад гърба ви, просто се обърнете и я погледнете - ще видите Сфинкса.

Другият плаж , който много харесвам и който разбира се свързвам мигновено със Синеморец, е Бутамята. Името му всъщност е гръцко и означава "река". Ако се изкачите по скалите в самия му край и предприемете дълга разходка край морето, ще се озовете до плаж Силистар, като ще преминете през плажовете Липи и Листи-пусти, диви и почти никому неизвестни... Бутамята също е дълъг и широк плаж, но е малко по-населен, тъй като е близо до по-големите хотели. Дори и да не сте идвали тук, може би сте мяркали из интернет мотото на една емблематична пицария, разположена именно на Бутамята - "Цици има по целия плаж, пици има само при нас." Преди време пицарията изгоря, но беше построена отново с още по-свеж интериор и с неизменния си надпис.

През есента на 2021 год., на връщане от Резово, се отбихме до Синеморец, за да обядваме, и попаднахме на едно заведение, което ни грабна с интериора и вкусната храна. Рибената чорба беше една от най-вкусните, които сме опитвали. Над нас бяха увиснали кивита, а няколко гостоприемни котарака ни "налазиха" мигновено. В близост до това заведение се оказа бар "Кораба" - спомням си го идеално с готината атмосфера и готините му посетители, но в късната есен беше вече затворен...

предходна статия
Резово -Около България