Градът на Любовта-Ахтопол

В сърцето ми Ахтопол е изписан с главни букви... Особена причина да се влюбя в града през далечната 2006-та година няма, просто така се случи ...Да, има вечна любов! Има Любов от пръв поглед!

Да пиша за Ахтопол е голямото предизвикателство за мен - много по-лесно ми е да се връщам в спомените си за градчето, да гледам снимките, да се усмихвам на всичко, преживяно и усетено именно тук. Истината е, че на някои места се чувстваме като в родния си дом и без причина ни е уютно на душата, а на други се усещаме като чужденци и искаме час по-скоро да се махнем, за да изтрием неприятната емоция. Мога да нарека само късмет идването ми тук през 2006-та. Целта на пристигането ми в този край беше много прозаична - да работя в голям хотел в съседния Синеморец. Оказа се, че ще живеем в Ахтопол...Прозата приключва до тук...Истината е, че никога не бях слизала толкова на юг от Бургас и не подозирах какво ме очаква, дори снимки не бях разглеждала. Ако мога с няколко думи да опиша времето, преживяно в градчето, то те са приятелства, приключения, забавления, радост, безгрижие... Пъзелът се нарежда само когато всеки елемент от представата ни за щастие си дойде на мястото...Дори и да не знаем точно какво искаме и на къде отиваме, понякога се случва и това - съдбата ни побутва в правилната посока и ни изпраща всичко, за което душата ни копнее.Такъв беше този период за мен - цели 3 месеца пълно щастие!

Защо Ахтопол, ще попитате. Какво толкова може да се види там, какво може да се прави в малък град като този. Няма да ви лъжа - ако сте търсачи на купони и щури веселби до ранни зори, това категорично не е вашето място, въпреки че ще откриете през лятото и нещо за себе си, например бар La Vita, точно край морето, който през деня е ресторант, а вечер в него често забиват известни български банди и изпълители. При всеки удобен случай ние го посещаваме и искрено го харесваме.

Има обаче едно място, което изминаваме всеки път, когато сме в Ахтопол - това е алеята край морето, която започва от кея и стига до Гръцкото училище. Това е най-романтичното и чудно място с най-красивите гледки! Зная какво следва след всяка крачка, но въпреки това всеки път се възхищавам с чиста душа на изобилието от красиви и с нищо непомрачени гледки...Преминавайки край Гръцката къща, ще видите Негово Величество ФАРА! Обожаван и възхваляван от местните хора, и то напълно основателно, той винаги приковава и моя поглед и обектив. По пътя си ще минете покрай единствената оцеляла къща след унищожителния пожар през 1918 г., която всички знаят като Гръцката къща. Пътят ще ви отведе до кафе Prego - от тук гледката към фара е неописуема. Дори Prego да не работи, а това е възможно ако сте в Ахтопол извън летния сезон, не го подминавайте, а си направете кратка почивка - вярвам, че ще почувствате защо. След малко ще стигнете и до църквата "Св.Възнесение Господне"- тя също оцелява след пожара, както и Гръцкото училище, разположено в близост до нея, точно на носа на полуострова... И ако не сте напълно зашемети от толкова красота, можете да продължите разходката си покрай синята ограда край морето за още разкошни гледки, но този път от другата страна на полуострова.

Стенописите в църквата "Св.Възнесение Господне" са завършени на 17.11 1796 г. - за това свидетелства надпис в църквата, а самият храм явно е построен по-рано, вероятно върху по-стара, но рухнала вследствие на земетресение християнска сграда. Стенописите са дело на ахтополски майстори - майстор Манол и Георги Зограф.

На самия нос на полуострова, в близост до църквата, се извисява Гръцкото училище, както всички местни го наричат. Това беше и сградата, която най-силно ме впечатли, когато за пръв път пристигнах в Ахтопол. Още си спомням какви мечти породи у мен то. Днес то се използва за творческа база на Националната художествена академия и макар в него да има скромна изложба от археологически находки, е огромен късмет да влезете и да ги разгледате, защото Гръцкото училище е отворено само ден или два през седмицата. За момента сме влизали в него само веднъж. В двора му са изложени впечатляващи дървени скулптури. В кр. на XIX в. в Америка се създава голяма колония от гърци, собственици на кораби, които образуват дружеството " Синовете на Агатополис". Те поемат инициативата да построят голямо училище в Ахтопол за децата до шести клас. През 1898 год. строителството започва и приключва през есента на 1908 г. Тухлите са от Марсилия и са пренесени до града с гемиите на ахтополските корабопритежатели. 1908 г. е първата учебна година , а учителите са от Гърция. През 1912 г.гърците напускат града и в училището учат децата на бежанците от Източна Тракия. Последователно училището е използвано за кино, театър, общежитие, почивна станция, музей. Въпреки всички превратности и моменти на пълно занемаряване, училището сега е един от символите на любимия Ахтопол и моментално приковава вниманието, ако се озовете там, без дори да сте чували за него.

Стигаме и до Легендата за Ахтопол. Тя разказва за Делфин, син на Посейдон, и Агата, дъщеря на Зевс и Хера. Двамата се влюбили страстно, но Зевс и Посейдон се разгневили и възпротивили. Двамата били разделени и Агата страдала безутешно - разговаряла с луната и с любимата си птица, кукумявката Агао. Един ден Агата изпратила кукумявката да търси Делфин и да му предаде колко много тъгува от несподелената им любов. Птицата открила Делфин, а той й казал да носи тази заръка: Агата да приспи баща си, а Делфин ще дойде и ще я вземе. Хера сложила приспивно биле във виното на Зевс, той заспал непробудно, а Агата се качила в лодката на Делфин и избягали. В битката между войските на Зевс и Делфин, Делфин победил. Агата и Делфин заживели щастливо, народили им се деца и основали града Агапи - полис (град на любовта), а кукумявката била най-почитаната птица - тя е символ на щастието и до днес в Ахтопол. В днешно време на Общината в Ахтопол е поставен герба на града именно с тези думи на него-"Ахтопол-Град на Любовта", и така го знаят всички...

Международният фестивал за градско изкуство We All Write от 2017 г. превърна Ахтопол в галерия на открито. Това е начин градчето да е дестинация за арт туризъм. В рамките на фестивала 40 художници от 5 държави претвориха разнообразни идеи върху стените на 30 къщи. Единственият недостатък е, че фестивалът няма продължение и до днес, за да се обогати галерията на открито и Ахтопол да привлича и ценителите на този тип изкуство. Ще споделя и картата с обозначенията на всички фасадни рисунки - за да ги обиколите пеша си отделете около 2 часа, освен ако не решите да поседнете и да изпиете по биричка ...

http://www.strannik.bg/o/6336/mezhdunaroden-festival-za-gradsko-izkustvo-we-all-write-ahtopol-2017/map

Преди години имаше един много красив графит с изображение на Песойдон и с надпис "Ахтопол-Град на Любовта". С времето беше заличен, но още пазя няколко негови снимки...

През всичките тези години Градът на Любовта не спира да ме изненадва, вълнува и интересува. Примерите за промени са много...Като започнем от там, че се построи нова църква в центъра - "Свето Успение Богородично" - събитие, достойно за възхищение, мине се през обновяването на кея, реновирането на центъра с многото ЗА и ПРОТИВ, обновяването на стълбите, водещи до крепостта, пребоявисването на фара в бяло.

предходна статия
Синеморец -Около България