Резово

Да пиша за тези кътчета на България е голямо предизвикателство за мен, защото Ахтопол е най-любимото ми място, обожавам Синеморец, както и цяла Странджа планина, и винаги имам усещането, че каквото и да кажа, все е семпло и твърде недостатъчно...но ще опитам...

За пръв път стъпих в Синеморец през далечната 2006-та год. и трябва да си призная, че нито бях чувала, нито бях виждала това село.Още по-лошо-не знаех дори къде се намира на картата на България...Но съдбата си знае работата и ме отведе тук, където изкарах около 3 незабравими месеца и само хората, замесени в тази идилия и лудост, помнят колко невероятно лято беше онова - дар от съдбата.

Тогава селото ме посрещна малко негостоприемно - валеше и всичко изглеждаше пусто и мрачно.Ех,колко много лъже първото впечатление само...

От тогава до ден-днешен всяко лято съм за ден или два в Ахтопол и Синеморец, а от няколко години отскачаме до там няколко пъти в годината. Ходила съм сама, с приятелка, с приятели, с любимия мъж...Любовта към това място толкова силно избуя с времето, че през 2018-та година с Емо вдигнахме нашата приказна сватба в Ахтопол... така, без да искаме, "влюбихме" в Ахтопол и замесихме в нашата празнична бъркотия още много приятели, които си признаха, че за тях градчето е истинско откритие. Няма пречка пред мечтите, когато идват от сърцата и душите!

Мисля,че беше 2017-та година, когато случайно попаднах на организация, която правеше походи в Странджа. Първият, който открих, просто ме заплени - тръгваше се от плаж Бутамята в Синеморец и се стигаше до Силистар. Без да се замисля, се записах. Присламчих и двама приятели и така извървяхме маршрута край морето от Бутамята през плаж Липите до известния и красив Силистар в августовската адска жега и покрай приказни гледки, които често остават скрити за тълпите туристи през лятото, предпочитащи да се препичат на плажовете. Ами аз нямам нищо против... В Силистар се гмурнахме в морето, след което утолихме жаждата с по една бира-и какво повече да иска човек в края на изнорителе преход в рамките на часове. След това безброй пъти обхождах Странджа заедно със "Зелена Странджа" .Няколко пъти - май станаха три, минавам маршрута от Ахтопол до Синеморец, веднъж - от Резово до Силистар ... и все не ми омръзва...Затова си мисля, че определението "мистична" към Странджа планина не е клише, а истина, която почувствах при първата си среща със Синеморец и Ахтопол. Безброй пъти съм чела и чувала впечатления на хора, които също са запленени от тези местенца и макар за някои те да са отдалечени, поизостанали, скучни, прозаични, за мен те са пълни с любов, красота и радост, която те завладява внезапно и не оставят никого безразличен!

Що се отнася за Резово обаче впечатленията ми от там се базират на малкото пъти, през които съм била в последното село по източната ни граница. От Резово се виждат плажовете на съседна Турция, които винаги изглеждат пустеещи, което според мен означава, че те не са достъпни за хората. Първият път, когато отидохме до там, беше именно в момента, в който пристигнах в Синеморец и решихме да се отправим и до Резово, за да видим какво се случва на ъгълчето на България. Само че на сами пътя имаше КПП и се изискваше лична карта, за да продължиш. Ха сега! Криво-ляво се оправихме и гранична полиция ни разреши да продължим, защото не всички имаха документ за самоличност. Подобна случка се разигра и това лято-2021 г. Бяхме в Ахтопол, за да отпразнуваме 3 години от нашата сватба, и се разходихме до Резово, а на връщане отново ни спряха граничните , а аз не си бях взела личната карта...Това ми напомня за онези времена, за които местните ще ви разкажат подробно, особено лодкарите ( те предлагат разходки с лодка по р.Велека), когато вечер-в 18 часа, селото се е затваряло и никой не е можел нито да го напусне, нито да влезе в него. Що за времена,нали...Поради тази причина Синеморец е било доста непривлекателно за живеене място...

Та да се върна към септември 2021...Времето не беше много приятно и след като изпихме традиционното кафе в Prego с най-приказната гледка към ахтополския фар и като по поръчка срещнахме приятелка именно тук, с Емо решихме да отидем до Резово, Синеморец и Царево... Първо потеглихме към Резово - 17 км. се изминават за около 30 мин. Имаше и други ентусиасти, които отиваха или се връщаха от там. Паркирахме в центъра и по една нова и много симпатична алея се отправихме към морето като решихме да видим и построения през 2000-та година храм "Св. Йоан Кръстител". Той обаче в днешния ден беше затворен, а може би и в останалите...В двора на храма избуяват палми, а в съседните дворове-нарове. Камбанария в истинския смисъл няма, вместо това има две поизгнили кръстосани дървени греди, на които са окачени 3 камбани, а над тях има малък дървен кръст. В двора има и чешма, която, също както и храмът, е дар от милостиви хора с големи сърца.

Разходката ни продължи в посока малкия плаж. Наистина е малък-през лятото не повече от десетина човека биха могли да се разположат тук и да събират слънчеви лъчи. Оказа се, че на брега вече има и заведение, което в този случай не е дразнещо, защото можеш да изпиеш едно кафе на спокойствие или да похапнеш, особено ако си пътувал дълго. Продължихме "по пътечката на мечката" и така неусетно се озовахме до граничната мрежа и табела с надпис "Гранична ивица.Преминаването покрай съоръжението разрешено само за МПС на МВР и МО.Нарушителите се санкционират!" При тази заплаха решихме да направим кръгом и да се върнем.

Резово напълно си заслужава да се види, а за любителите на спокойствието това е едно идеално място. Има къщи за гости и няколко ресторантчета-няма нужда от повече...

А ние поехме към Синеморец, за да видим какво ще ни предложи в този леко мрачен септемврийски ден...

следваща статия
Синеморец -Около България