Болата

Местоността "Болата"и заливът със същото име е последното място преди нос Калиакра, което видяхме в днешния ден. Казвам "преди", защото стигнахме до Болата на връщане от Дуранкулак в посока к.к.Албена.

За залива знаехме само едно нещо - че е красив! И това е достатъчно. Първото, което ни направи впечатление, е червеникавият цвят на скалите, обграждащи залива. Скалите са високи и така добре пазят залива, че ако не знаете за него, бихте го подминали. Той е добре закътан и може би това е причината да не е толкова пренаселен лятото. Болата ще очарова всеки, който обича природата, морето и тишината. Спокойствието през всички сезони, без лятото, е гарантирано.

Това, което в последствие осъзнахме е, че това е единственият пясъчен плаж в района на Калиакра. Да, гледката е повече от красива и пленяваща.

Местността Болата е влажна зона, която е част от резерват "Калиакра" и е убежище на редки растителни и животински видове, защитени от закона.

От тук минава Виа Понтика - основният път за миграция на прелетните птици.За орнитолозите най-привлекателните периоди за посещение на метността е март, когато птиците долитат, и септември, когато отлитат.

Варовиковите керемиденочервени скали с множество ниши са местообитание за прилепи и степни бозайници.

Сред най-интересните птици, които могат да се срещнат тук, са земеродното рибарче, отличаващо се със синьо оперение с метален блясък, малък гмурец, воден бик- най-дребната наша чапла. а също гъски, лебеди, потапници.

Друг интересен факт е, че в пещерите на Болата са открити останки от антично селище и свидетелства за живот от 400 г.пр.Хр.Открити са свидетелства за търговията на Второто Българско Царство с Генуа и Венеция. Намерени са още жертвени камъни, каменни кръстове и скални жилища.

Разходихме се покрай брега с мечти да се върнем тук и когато лятото е в разгара си...

Продължаваме към нос Калиакра - последната ни спирка за днешния мартенски ден.