Дуранкулак

От Шабла до Дуранкулашкото езеро стигнахме за около 30 мин - разстоянието е само 21 км.Това е краят на маршрута ни по източната граница на България,започнал от Резово на юг, тъй като Дуранкулак е най-североизточната населена точка на държавата ни преди северната граница.

С колата се движихме покрай езерото, общо взето на посоки, с идеята да намерим място, където да спрем и пеша да се разходим. За нас това беше напълно различен пейзаж - ширнало се пред нас поле, езерото с тръстиките...Докато карахме съвсем бавно по не особено добър път покрай езерото и се оглеждахме, изведнъж пред нас се появи изневиделица голяма гъска или пък друг вид пернато, което ни стресна, но толкова му се зарадвахме, че спряхме в опит да го заснемем. Едва успяхме да направим 2-3 не много сполучливи кадъра и птицата се шмугна в храстите и повече не я видяхме. Едва по-късно разбрахме, че птицата с бяло,черно и червено оперение е червеногушата гъска, за която се полагат неимоверни усилия да бъде опазена - и от българска, и от американска, и от великобританска страна.

Оставихме колата и продължихме пеша покрай езерото. Натъкнахме се на двама приятели-рибари, които откровено ни споделиха, че им е омръзнало от бабите и ей така на въздух си отмарят . Натъкнахме се на полусчупена табела, която ни ориентира, че вървим по "Екопътека на защитена местност "Дуранкулашко езеро". Малко по-нататък научихме и защо популациятаа на червеногушата гъска така застрашително намалява: заради бракониерство, смяна на житните култури с такива, които не се използват за храна от гъската, отравяне с пестициди, ползвани в земеделието. През 2013 г . 3 сателитни предавателя са поставени на 3 гъски, но за съжаление една от тях е простреляна. Чрез тези предаватели се получава безценна информация за миграционния път на гъската, местата за нощувка и почивка. Тя изминава дългия път от България до п-в Таймир в Сибир - 6 000 км. На следния сайт можете да следите на живо пътя на 10 червеногуши гъски: www.SaveBranta.org/birds-tracker

Червеногушата гъска е включена в Червената книга на България. България е част от Рамсарската конвенция (по името на иранския град Рамсар, в който конвенцията е подписана през 1971 г. с името Конвенция за влажните зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици.), а Дуранкулашкото езеро е включено в списъка на влажните зони с международно значение към Конвенцията.

Денят напредваше и трябваше да продължим към Болата и нос Калиакра, които оставихме за на връщане към Албена.

предходна статия
Шабла -Около България