Индипасха в Странджа

Предварителено бяхме решили, че ще стигнем до Индипасха от отбивката преди с.Граматиково. Около 1-2 км. преди селото има мост със сини перила, а пред него табела, сочеща надясно - към Влахов дол и Индипасха.Т.е. хванахме отбивката надясно преди моста. В началото пътят е асфалтов, след което преминава в чакълест и такъв е около 6 км.Изминахме разстоянието без проблем, след което видяхме отбивката за Индипасха. Имаше още 7-8 паркирани автомобила - оказа се, че далеч не сме единствените, поели в тази посока в съботния ден. Оставихме и нашия автомобил тук и тръгнахме по широкия горски път.

Какво знаехме за Индипасха ли? Почти нищо. Чувах за това място от години - организираха се групови посещения до тук, разказваха се истории за изцеления на болни, свързани с мястото, но до момента не сме имали възможността да дойдем. За да достигнем Индипасха ни костваше около 30-40 мин. пеша сред красива гора и вървейки по много приятен горски път. Някои хора вече се връщаха, а други се мяркаха зад нас.

Навлизахме все по-дълбоко в гората и нетърпението ни растеше. Нямахме никакви очаквания за Индипасха. Първо се озовахме до място с маса и пейки, на които вече седяха хора, а табела сочеше вляво от пътя. Спуснахме се по добре оформена пътека с дървени парапети до самото аязмо. Мястото прилича на олтар под небето. Сложени са икони на дървени параклиси, сковани от летви, и се виждат закачени дрехи по скалата, а бликащата лековита вода е грижливо скътана под надвиснала скала. Носехме си празни шишета, за да си вземем от нея. Трябва доста да се понаведете и пропълзите, за да достигнете до извора. Някои дори се отказаха...Приседнахме на пейката и въпреки че често съм нетъпелива да продължим към следваща цел или просто в нова посока, този път не ми се тръгваше...Сигурна съм, че всеки ще усети притегателната сила на Индипасха, идвайки тук...

Една от най-разпространените легенди разказва, че човек имал вол, но волът му ослепял, а стопанинът му не го убил, а го пуснал в гората. Станало така, че животното се върнало, но вече виждало. После обаче отново ослепяло, отново се изгубило и отново се върнало прогледнало.Хората го проследили и открили извора с целебната вода.

Измихме и ние лицата си и се оставихме магичната история от Странджа да ни завладее...

Според някои източници "Индипасха" означава "след Пасха", т.е. срещу Великден. Индипасха е древно тракийско скално оброчище ; аязмо с лековита вода; свещено място за нестинарите - в неделя преди празника на Св.св.Константин и Елена те идват тук и измиват иконите с вода от аязмото ...

Дрехите, които са закачени тук, са оставени, защото се вярва, че болният, на когото принадлежи дрехата, ще оздравее. Вече има табела с молба това да не се прави и мисля, че така е редно, инак профанното твърде ярко контрастира с притихналостта и усещането за мистика на Индипасха...

Ако решите и имате време, посетете и тракийско светилище "Камъка" - то е леснодостъпно и добре обозначено.

следваща статия