Художствена галерия в гр.Кюстендил, Земенски манастир и Боянската църква

В Кюстендил пристигнахме в късния следобед на 09.10.2022 г.По първоначален план трябваше да нощуваме в Трън, но за огромно съжаление се оказа, че там е почти невъзможно да отседнеш, а също и да хапнеш някъде. Поне в онзи момент...В центъра на Трън има добре изглеждащ хотел, но уви - затворен е. Има ресторант, но той е извън града. И така, наложи се в последния момент да се преориентираме и да поемем към Кюстендил.

В Кюстендил имахме една цел - да посетим Художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора". Тя се намира в самия център на града - сградата е внушителна и няма как да я подминете, а освен това пред нея се извисява и паметник на Майстора. И за миг не съм си и помисляла, че в Галерията ще видим нещо друго, освен картините на ненадминатия кюстендилски художник. На излизане обаче разбрахме, че изложбата, която бяхме разгледали - действително състояща се само от картини на Майстора, е голяма рядкост и само след ден ще бъде закрита.Почувствахме се късметлии!

Кой е Владимир Димитров - Майстора? За биографията му знаехме...всъщност нищо. Но пред погледа ми винаги изникват онези негови картини, изобразяващи българската девойка в носия на фона на сочни плодове. Тези картини исках да зърнем и днес.

Той е роден през 1882 г. в кюстендилското село Фролош. Недоимъкът обаче не му пречи да се развива и да постига успехи.Завършва Художествената академия в София. Още като студент пътува много и посещава известни градове в Русия и в Италия.Работи като учител в Свищов ,забележете, по краснопис. Участва като военен художник в 2 войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. В този период той създава акварели с мотиви от войнишкия живот. От 1922 до 1923 год. пребивава в Италия и създава тушови рисунки от Рим. по това време установява контакт с американския колекционер Джон Крейн. От 1924 до 1928 г. работи за колекционера срещу договорка за издръжка и му предава около 200 свои произведения, като част от тези творби в последствие са върнати в България. От 1924 г.до 1926 год. твори в с.Шишковци, Кюстендилско, като пресъздава сюжети от родна тематика. През 1926 г. рисува и в Цариград. През 1928 г. прекратява договора с Джон Крейн. Следват дълги години, в които той твори из селата в родния си край и рисува реални личности. Създава платна с моми, жътвари, пейзажи, плодове... Всички те са живи, истински, докосващи, но и някак различни, неподправени... И стават емблематични за творчеството на Майстора. Следват периоди на изложби и признание. През 1960 г. умира в София. Гробът му е пренесн в Шишковци, а къщата, в която е живял, е превърната в музей.

В изложбата, която разгледахме, се насладихме на забележителни творби, отразяващи духа на градове, в които творецът е живял - Рим и Истанбул. Разбира се родният му край беше в цевнтъра на изложбата - картините пресъздават онези моми, жътвари, пейзажи и градини, които сякаш ни говорят и които познаваме от деца. В картините на Майстора живее едно минало, което днес изглежда много различно, дори странно, далечно и непознато но в същото време е близко, свое, наше.

След като разгледахме творбите на Майстора, до които имахче честта и удоволствието да се докоснем, се отправихме в посока Земенския манастир.По пътя се отбихме в комплекс "Стражите", от където си купихме кисело мляко, сирене, лютеница...и признаваме, че вкусът им беше като в миналото, по което българите носталгично въздишаме, макар да знаем, че е безвъзвратно изгубено. На път за Земен бяхме почти сам-сами на пътя.Красивите пейзажи се редувах и се чувствахме като в приказка, в която героите пътуват към неизвестното , но не се страхуват, а го очаквет.

Пътьом видяхме доста пустеещи дворове и градини, стари и забравени къщи, но есенното топло време някак спомогна да не приемем всичко това за тъжно, а само за красиво. Спряхме край една къща, в която явно вече никой не живееше, и направо от земята си събрахме ябълчици. Сами ще се досетите, че вкусът им е неподправен - жив и истински...

Земен ми се стори райско кътче. Често в подобни моменти, когато съм възхитена от непознато за мен кътче в България, казвам на Емо: "Искам къща тук!" Хи, хи...а дано, ама надали.

Още с пристигането разбрахме, че Земенският манастир е известен и посещаван - хората се тълпяха, за да видят това свято място. При влизането първо се минава покрай две високи иглолистни дървета, а след това пред погледа на посетителя се появява църквата, като вляво остават манастирските помещения , както и едно много симпатично ресторантче, в което с тъга отбелязваме, че не хапнахме.В двора има и малък музей. Първо си купихме билети и след това се запътихме към църквата, в която се влиза на малки групи с екскурзовод.Свещи се палят пред църквата. Стенописите са частично запазени, но оцелелите са автентични. На влизане отсреща е каменна маса - олтар, пред която заставате, поставяте дясната си ръка върху нея и се молите за това, за което копнее душата ви. Научихме интересни факти и легенди за църквата на място. Тя носи името на Св.Йоан Богослов и е изписвана два пъти - през XI и XIV век, но зографът е неизвестен. Изографисани са Христовите страсти, образите на Св.Четиридесет мъченици, както и един от най-ранните образи на Св.Иван Рилски. Няколко интересни теории витаят около манастира.Едната от тях е свързана с богомилите - те пазели знака на българина в него като единствен символ, който можел да обедини всички религии.Смята се, че от тук са минали и кръстоносците. Един от стенописите, който заслужава особено внимание, изобразява "двойния Христос" - левият раздава хляба, а десният - разлива вино, а апостолите са разделени на 2 групи по шестима.За масоните пък интерес представлява битова сцена - ковачи, правещи гвоздеите, с които Христос е прикован на кръста.

Времето в църквата мина като миг и трябваше да излезем, макар да не ни се искаше - имахме нужда от още време в това тайнствено място.

Решихме, че ще тръгваме, но се отбихме и в музея, който е посветен на ...овена и овцевъдството!!! Пред музея е поставена пластика "Гласовете на овена", създадена от чанове. В центъра на музея има друга пластика на "Овен годеш",кръстен така на ритуала годеш. Овенът е специално животно, което момъкът отглежда и в деня на сватбата му ще има особено значение. Той трябва да е бял и да е ракрасен със златно боядисани рога, а на врата му връзват чанове, гердан от цветя и няколко сребърни монети.Той отнася на невестата златни накити, вързани към челото му, и ще е жертвено животно на сватбата.

В малкия музей има богата експозиция от снимки, текстове на народни песни, етнографски предмети, но също така е разказана и историята на овцевъдството и неговото разпространение в България.

С тъга си тръгнахме от Земенския манастир - бихме се върнали тук отново и за по-дълго време. Манастирът е от онези места, в които се влюбваш от пръв поглед.

Последната ни цел за деня беше Боянската църква. Исках да си взема още един печат в книжката "100 национални туристически обекта", но не само... Времето в църквата е ограничено и влизането в нея става на малки групи. Тя е обявена от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Стенописите са от XIq XIII и XVI век.Екскурзоводът ни разказа много неща, но е наистина трудно да възприемеш цялата информация за кратко време. Безспорно църквата е безценна - отвътре цялата е изографисана, няма и милиметър празно място. Редуват се впечатляващи творения на зограф.Два са стенописите, които се отличават - тайната вечеря на Христос с апостолите и всеизвестният на севастрократор Калоян и съпругата му Десислава. Калоян държи в ръцете си модела на църквата, който поднася на Св. Никола. Стенописът ,изобразяващ Тайната вечеря, е рисуван 2 века по-рано от едноименната творба на Леонардо да Винчи в Милано, която имахме честта и щастието да видим около две месеца след като посетихме Боянската църква. Тайната вечеря в Боянската църква представя Юда без ореол и някак скрит - той не е заедно с останалите апостоли, а е сякаш полегнал върху масата- протегнал се към едно от блюдата. Христос не е в центъра, както е в стенописа на Леонардо, а е в левия край. Масата не е правоъгълна, а е полукръгла.

С мисълта колко късно във времето сме разгледали Боянската църква и какво богатство се крие в нея, потеглихме към Бургас.

предходна статия