Ждрелото на река Ерма, Скален параклис и църква "Света Петка"

Трънското ждрело, или ждрелото на р.Ерма, се намира на около 4 км след Трън в посока към западната ни граница. Ждрело означава "каньовиден пролом" и в моите представи всяко ждрело е красиво, впечатляващо, романтично...

Дължината на ждрелото е около 3 км. Ние идвахме от Перник, достигнахме Трън и го прекосихме, а след това се насочихме директно към ждрелото. Бях прочела за екопътеката "Ждрелото на р.Ерма", бях и питала дали е в добро състояние и тъй като ми казаха, че е ремонтирана тази година, смятах да я изминем. По пътя има множество кафяви табели, а последната е след мост и сочи вдясно от пътя. Няма начин да пропуснете точното място. На място има обособен паркинг точно до голяма сграда, която явно е била планирана за хотел, но в момента пустее...Още от тук се виждат две високи отвесни скали - явен знак, че сме на правилното място. Паркирахме и се запътихме към екопътеката.В самото начало има прекрасно място за пикник - изградени са множество беседки, всяка от тях има и камина, построена е и голяма сграда, която прилича на ресторант...Направо им завидяхме на хората, които бяха запалили скарите и скоро щеше да замирише на вкусни мръвчоци...но нас ни зовеше дивото и продълихме напред. Денят беше възможно най-подходящият, за да дойдем тук - много топло, много златисто и много красиво.

След 5-10 мин. се озовахме до една скаличка, на коята хората си правеха снимки, защото имаше чудна гледка към двете скали, които се виждаха още в началото. Продължихме по тясна пътечка и тогава дойде леко неприятната изненада-пред нас се появи табела с предупредителен надпис да не минаваме нататък, защото е опасно. Хм...странна работа, уж пътеката е била ремонтирана тази година...Решихме да пренебрегнем предупреждението и продължихме. Преминахме през ограда, явно направена, за да спре такива като нас, но преминхме през нея и тук вече и ние спряхме за снимки, защото красотата на ждрелото беше пред погледите ни. По стръмна дървена пътека продължихме и стигнахме до дървен мост над реката. На това място три момичета си правеха снимки и коментираха, че ще се откажат да продължат напред, защото им изглеждаше опасно. Ние им направихме една снимка и решихме също да се върнем. И до тук всичко беше прекрасно. А и за пореден път се убеждавам, че да посетиш едно място един-единствен път в живота си не е достатъчно. Ще се върнем някой ден! Закрачихме обратно и в началото на пътеката се спряхме да си купим магнит. Тогава се сетих да попитам и къде да си взема печат, тъй като ждрелото е част от 100-те национални туристически обекта. Сега внимавайте:жената обясни, че печатът е на една сергия в посока Трън. Тръгнахме обратно и спряхме при първата появила се сергия, попитахме дали тук ще получим печат и тогава видях и табелата с номера и името на обекта...просто подпряна на оградата на една къща срещу серигийката. Доволни, че взехме печатче, продължихме към Трън. В момента в Трън няма нито къде да нощувате, нито къде да похапнете - няма отворен хотел, няма и работещ ресторант. Колко жалко! Градът и околността са просто магични и озовали се тук, не искахме толково бързо да си тръгваме...Променихме малко плана си и вечерта нощувахме в Кюстендил, но с идеята, че някой ден ще се върнем в Трън! Ако си спомняте, тук е измерена рекордно ниска температура през 1947 г. -38,3 градуса !

С ждрелото е свързана и легенда, според която богата девойка и беден момък се влюбили, но майчината клетва ги достигнала и те се превърнали в две отвесни скали, застанали една срещу друга от двете страни на р.Ерма - близо един до друг, но завинаги разделени...Реката била подхранвана от сълзите на двамата влюбени...

Още на ждрелото едни момичета ни споменаха за скалния параклис "Св.Петка" и макар да не го бяхме планували, решихме да се отбием до него. Той се намира в квартал Баринци в Трън. Ние паркирахме до църквата и дори не видяхме къде е параклисът, а влязохме в църквата. Бяхме изключително впечатлени от жената, която веднага ни каза, че тук има две чудотворни икони, и двете на самата Св.Петка. Едната икона е изнесена пред олтара и в нея има парченце от плащаницата на светицата. Вярващият слага ръката си върху парчета плащаница в долния десен ъгъл и се моли за всичко, което желае, а със същата ръка после може да докосне всички болни места по тялото си. Другата икона е на олтара. Богомолецът поставя лявата си ръка върху лявата длан на Св.Петка, която е със сребърно покритие, и отново отправя молитвите си. Жената ни разказа и няколко действителни случаи за чудеса, случили се пред очите й. Може би единственото, от което имаме нужда, е вяра.

Бяхме щастливи да видим толкова хора, които идват тук, за да потърсят спасение и да благодарят за чудесата, които са им се случили.

След църквата се отправихме към параклиса, който е в непоследствена близост. Той е издълбан в естествена скала. Вярва се, че водата, която се стича от тавана, са сълзите на Св.Петка. В самата скала вътре има две вдлъбнатини, за които се вярва, че са отпечатъци от стъпалото и от дланта на светицата. Мъжете поставят дясната си ръка върху отпечатъка от стъпалото й, а жените - лявата ръка върху отпечатъка от ръката й, и отправят горещи молитви към Св.Петка. Според легендата Св.Петка се е скрила тук след гонения от неверниците. Тук тя запалила огън и опекла питка, но тогава неверниците влезли. Водейки се от дима, тя разбрала, че от пещерата има друг изход, и избягала, а питата се вкаменила. Можете да видите и нея.

предходна статия