Крепчански скален манастир, Осмарски скален манастир и Мадарски конник за два дена

Отдавна съм се убедила, че най-прекрасните преживявания се случват спонтанно, а мащабните планове често се провалят, защото са подплътени с голяма доза очаквания...

1.Крепчански скален манастир

През месец май 2021 г., по повод 24-ти май-Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, попаднах на предаване за Крепчанския скален манастир. Признавам си, че не бях чувала за него, но от тогава в мен се зароди идеята някой ден с Емо непремнно да го посетим. Е,този ден дойде-19.02.2022 г. Обмислях от известно време да разгледаме и скалните манастири край Осмар - село, известно с пелина, който се прави в региона, както и с вече споменатите манастири. Преди време бяхме идвали в селото, но само за кратко-колкото да обядваме в хотела с механа "Осмарски къщи". Там ни се стори много красиво и уютно и затова забързо резервирах стая, предложих на Емо в събота да потеглим и маршрутът беше избран. Идеята ми беше първо да разгледаме скалните манастири край Осмар и след това да отидем и до този край село Крепча. Само че за да съм сигурна, че ще видим всичко, което сме планирали, писах през профила на Крепчанския манастир във фейсбук - отворен ли е, може ли да го разгледаме. Отговориха ми много учтиво, че имаме голям късмет-на място ще бъде проф. Казимир Попконстантинов, проучвал манастира с години, и че ще ни покажат надписите, които жадувахме да видим. И така, отправихме се директно към Крепча, и как иначе - очакваше ни професор и екскурзовод! Поехме от Бургас в посока Карнобат по магистралата,а от там към Котел и Омуртаг чак до Попово. После през Гагово и Опака стигнахме до Крепчанския скален манастир. От където и да поемете, няма да имате проблем да се ориентирате.Внимавайте само да не подминете манастира-край пътя има малка зелена табелка, а тъй като манастирът се извисява високо над шосето, може и да не го видити в първия момент.

Озовахме се тук след около 2 часа и половина, като преди това се чухме с човека, с когото си кореспондирахме във фейсбук.Той каза, че скоро тръгват с професора и ще се видим на място.

Ние паркирахме и тръгнахме към табелите.Кое обаче беше възпламенило интереса ми към манастира, издълбан в скалите? Най-важното за него е,че тук са открити най-ранните датирани надписи на кирилица.Акцентът пада върху датирани, т.е. имаме конкретна,точна дата на изписването на текста, а не предполагема такава. Нашият стар "познайник" Карел Шкорпил е допринесъл много - благодарение на него днес знаем за манастира. През 19 век той открива първия надпис в манастира.

Не след дълго се появи една двойка, на която съобщихме добрата вест, че скоро ще имаме водач в разглеждането на манастира. След малко се появи екскурзоводът и то не с един, а с двама професори-проф. Казимир Попконстантинов и проф. д-р арх.Николай Тулешков. И така,приключението започваше! По новоизградени метални стълби се стига до второто ниво на манастира.

Скалният манастир е изсечен във варовикова скала и е разположен на 3 нива като включва килии на монасите-отшелници, манастирска църква и църква-гробница. Първото, което екскурзоводът ни показа, са двата надписа на входа на църквата. След малко професорът се загледа и каза, че различава още един ред на кирилица. Още едно откритие, при това толкова неочаквано! Надписът,намиращ се вдясно от входа на манастирския храм, на второ ниво,на което се намирахме, е открит през 1971 г. от проф.Попконстантинов. Надписът гласи:"В годината 6430/921 почина рабо Божий Антон, месец октомври в (три-, пет-,осем-/ )на десетия ден,а погребан бил...". Това е най-ранно датираният старобългарски надпис в целия славянски свят, ползващ кирилското писмо.

Другият надпис, който е открит много по-рано от Карел Шкорпил, гласи: " В името на Отца и Сина и Св.Дух. Тук почива Светият отец Антони. А който направи в тази църква житница да отговаря пред Бога. Михал недостойния написа.Амин." Надписът е 9-редов, но са разчетени само първите 4 реда от него.

Ако наистина сте сами, шансът да откриете надписите практически е равен на нула. На нас ни ги посочиха и въпреки това ми беше почти невъзможно да ги различа и заснема.

Влязохме и в църквата, в която вече има и олтар, а зад него на стените отново има надписи. Показаха ни рисунки, както и рунически надписи, които са неразчетени, и надпис на иврит, за когото не я ясно защо се намира тук - възможно е да е свързан с хазарската мисия на Кирил и Метдодий.

Спуснахме се на първото ниво и се провряхме под металната стълба, за да видим и монашеска килия, както и знака ипсилон с две хасти, издълбан в скалата-възможно е това да е знак на рода Дуло или да е символ, предшестващ кръста.

Третото ниво, на което са разположени 3 гроба, единият от които на отец Антони, е недостъпно и точно поради тази причина двамата професори бяха тук - да преценят как може да се изгради достъп, да са облагороди още манастирът, да има информационен център в близост.

При второто ниво е имало издаден напред дървен чардак и легло.

Че надписите в манастира са безценни, разбрах още от репортажа, но потапяйки се в тази атмосфера осъзнах колко значимо е това място, колко може да научим от него и да възстановим изгубеното от времето на Симеон.

След тази обогатяваща разходка в миналото поехме към село Осмар.Пътьом се отбихме, за да направим снимки на Руската църква в село Светлен.По време на Руско-турската освободителна война тук са се водили ожесточени сражения.Църквата се казва "Свети цар Борис".Тя е изградена с дарения в памет на жертвите от Освободителната война. За жалост не можахме да влезем в нея-според надписа на входа отваря само в неделен ден.

Денят ни приключи фантастично:настанихме се в "Осмарски къщи" и то в стая, граничаща с приказка.Очакваше ни стил,уют,топлина и красив интериор, досущ като от богат възрожденски дом. По-късно вечеряхме в механата на хотела и освен че ни нагостиха богато и пребогато и много вкусно, споделихме усещането от днешния ден с нашите кумове, с които се чухме в късния следобед, но въпреки това те успяха да дойдат и да споделим прекрасна вечер край камината.

2.Костадинов скален манастир

На следващата сутрин поехме с колата към края на селото (има табели и лесно ще се ориентирате за посоката), където я оставихме, и пеш се отправихме към Костадиновия скален манастир - той е най-добре запазен от Осмарските скални манастири. Пътеката е доста неравна , но широка, и дори по нея видяхме, че преминават джипове и един лек автомобил, но ние не бихме рискували на този терен да сме с кола, а освен това предпочитаме да походим сред природата.

Първо се озовахме до две беседки и чешма, която не е пресъхнала, за мой късмет, тъй като ние не взехме с нас вода и аз много й се зарадвах. Това е удобно място за барбекю-под навеса има маса с пейки. Поставени са и множество табели, за да не се заблудят търсачите на силни усещания като нас .

Поехме в посока скалните манастири и минахме покрай няколко вили, към една от които имаше и пчелин.

Скоро се озовахме до второ пригодено за пикник местенце - с беседка,чешма и отново навес с пейки и маса. От тук започва малко по-трудната част-предстоеше ни изкачване по стръмна пътека сред гъста гора. Признавам си, че доста се поизморихме и отдъхвахме честичко.

И така:озовахме се в подножието на голяма скала, а до манастира води метална стълба - без нея достъпът до манастира би бил невъзможен.Изкачихме я и влязохме в първото от двете помещения от Котадиновия скален манастир.Предполага се, че той носи името на Константин Тих, управлявал по времето на Второто българско царство, когато Велики Преслав е бил важен духовен център. За да се ориентираме какво виждаме точно и къде се намираме, бяхме снимали табелата пред стълбата и започнахме да разчитаме обстановката, ориентирай се по картата на манастира от табелата. Намирахме се в източното помещение, което представлява основната част от скалната църква. Тя притежава всички елементи от пещерната архитектура на християнството: олтарна част с абсида, дъговидни ниши, напрестолен камък, каменни скамейки и иконостас. Отново според Карел Шкорпил, който е изучавал и този манастир, вътре е имало изображение на "светец с бяла брада и жълт венец".

На срещуположната на входа стена има проход, който отвежда в друго помещение.Влязохме и в него, за да го огледаме. Тук има гробнично корито, както и голяма яма - най-вероятно тя се е използвала за склад. Към това помещение има още един вход-вляво от централния вход.Тук има и два отвора, които са служели за проникване на светлина в помещението.

Доста земни и обикновени въпроси изникнаха в съзнанието ни: как на това недостъпно място монасите са се снабдявали с продукти; как са се отоплявали и дали отворите, играещи ролята на прозорци, през студените месеци са се затваряли; как са спели на това неудобно място....

Този, както и всички останали манастири, килии и църкви, разположени на Шуменското плато, са свързани с исихазма - религиозно християнско учение, което проповядва необходимост от единение с Бога в отшелничество и мълчание. Скалните манастири са били обитавани през 12.-14. век

След малко заслизахме по стръмната и доста тясна стълба, за да се отправим към Окото (Халката) - скално образувание, намиращо се точна над манастира.Поехме отново по много стръмна пътека и къде с лазене, къде с подпиране на две ръце, се озвахме на "покрива" на манастира.Пътеката е добре обозначена и има и табели. Гледката от тук е приказна, а би била още по-красива през другите сезони, когато е зелено и топличко. В този момент бяхме сами с Емо, никой не се появяви, тишина и спокойствие царяха наоколо.

Заслизахме надолу и докато обсъждахме видяното, се обърнах, за да видя за последно манастира и тогава съзрях един младеж, който на бърз ход се спускаше някъде отгоре. Стреснах се малко, тъй като не очахквах да видя някой да идва от тази посока. Той ни подмина, а ние бавно и славно стигнахме до чешмата и мястото за барбекю, което вече беше атакувано от няколко семейства с деца, които изстудяваха бира в чешмата и приготвяха огъня. Поздравихме се и тръгнахме по обратния път.

Обмисляхме какво още да видим и решихме да се отбием до Мадарския конник.

3.Мадарският конник

Въпреки че около самото скално образувание на конника има още какво да се види-пещери, капище, църква и пр., ние концентрирахме вниманието си само върху него. Той е изсечен високо на скалата-на 23 м. от основата. Изобразен е в естествен човешки ръст.Най-вероятно това е хан Тервел, но предполагам, че без доказателства тази теория ще претърпи доста корекции с времето. Лъвът до конника е промушен с копие, до конника има и куче, а ездачът държи чаша или рог. Надписите около нега са на гръцки и са от времето съответно на Тервел, Кормисош и Омуртаг.

С Мадарския конник приключи това поредно приключение из България, а само след дни в съзнанието ми изникнаха още няколко нови пътешественически идеи.

предходна статия