Етнографски музей, Къща музей "Иван Вазов", Дървото на живота, Часовниковата кула в гр.Берковица

В късния следобед на 06.04.2021 г. поехме в посока Берковица. Бяхме решили да не правим резервации в хотели предварително, а спрямо програмата да си търсим място за нощувка в движение.

Етнографският музей и къщата музей "Ивана Вазов" се намират в непосредствена близост един до друг. Паркирахме близо до тях и първо влязохме в етнографския музей. Той е малък, но наистина впечатляващ с няколко неща. В преддверието е изложена богата каракачанска носия - мъжка и женска. Сватбената носия на жената тежи цели 20 кг.! Могат да се разгледат типични носии от региона като двупрестилчената женска носия. Тук може да се види и сандъкът с чеиза на момата, както и пафти и накити. Интересен факт е, че пафтите се носят само от омъжената жена.

Изумени бяхме от факта, че има вътрешна баня - нещо, което до момента бяхме видели единствено в къщата музей на сливенския бит, гр.Сливен. Тукашната баня е с много интересна система за затопляне на водата: на стената са закрепени две керамични делви, а на стената от другата страна, където е била кухнята, е имало стенна печка. Когато тази печка е била запалена, водата в делвите се е стопляла. Изградена е и друго важно съоръжение-канализация,която да извежда мръсната вода извън къщата. "Мийката" също заслужава внимание - място, на което са се миели съдовете в кухнята.

Погледът ни се приковаваше към всеки детайл и експонат, кой от кой по-интересен.Уредничката на музея с удоволствие и нескрита гордост ни разказваше кое какво е и на мен ми се искаше да запомня всяка дума, всяка история...

Следващата изложбена стая всъщност представя 4-те основни занаята в този край: килимарство, грънчарство, свиларството с бубарството и медникарство. За чипровските килими почти всеки е чувал и ние нямахме търпение да ги видим в утрешния ден, който беше заплануван за посещение на града, прочут с чудните си килими. Красиви килими ще видите и тук-цветове, които са "живи" и днес; символите, втъкани в тях- канатица, маказ... Впечатляващи са и грънците, особено т.нар. дяволска стомна. За нейното описание ще използвам цитат, защото ми е трудно да обясня сложната направа на този съд, от който, ако не си достатъчно съобразителен, не ще можеш да отпиеш и ще си останеш жаден, а може би ще станеш и за присмех. "Дяволската кана представлява овален керамичен съд с дръжка. Тя има сложна технология на изработката, при която не може да се налее течността в чаша например, защото в пространството между гърлото и тялото има симетрично направени отвори във формата на триъгълници или кръгове. Течността тръгва от вътрешността на съда през отвор на долната, вътрешна част на дръжката, преминава през нея, обикаля през гърлото по периферията (по вътрешен канал) и излиза чрез засмукване през отверстие, срещуположно на дръжката. Но има още една подробност – за да се засмуче течността, под дръжката има една дупка, която трябва да се запуши, за да се създаде вакуум и така течността да достигне до горния отвор. Т. е. отпива се чрез засмукване през отвора."- http://www.desant.net/show-news/35252

Интересно ни стана да научим, че и в този край, както и в Свиленград, където бяхме преди известно време, са се отглеждали буби и се е правела коприна. Впечатляващи са и медните съдове.

Следващата и последна зала представя интериор на богат български дом. Всички мебели са внос, основно от Австрия .Изложени са изящни предмети като сервиз за чай и за ликьор,както и грамофон.Един предмет обаче заслужава специално внимание - сребърен поднос. Но каква история стои зад него? На 08.04.1893 г. е сватбата на Фердинанд с Мария-Луиза. На 15.06.1893 г. той идва в Берковица като преди това прави запитване дали е възможно да построи дворец в местността "Калето". В деня на неговото посещение местните хора му правят сватбен подарък - сребърен поднос с 6 чаши. Кметът събира първенците, но те са против строежа на дворец в местността, защото няма да има къде да си пасат козите. В същото време берковчани са подготвили гощавка за Фердинанд и изниква въпросът кой ще плати сметката. Кметът отказва да плати, защото не е обещавал такова нещо, и заедно с отказа за строеж, връчва на княза и сметката. Обиден, Фердинанд плаща, но връща подноса и запазва 6-те чашки. Та ето този поднос и днес може да се види в музея - отредена му е отделна витрина.

В съседство е къщата музей "Иван Вазов". Това е домът, в който авторът е живял малко повече от година, докато е бил председател на Окръжния съд в града (1879 - 1880 г.). Много интересно е, че тук могат да се видят вещи на Вазов - кръст и личната му мастилница. Къщата е построена в началото на XIX век и има типичната архитектура на възрожденски дом : резбован таван, камина, миндерлъци и дори турска баня. Приземният етаж се е използвал за стопански нужди, а по вита стълба се достига до втория етаж, разделен на две: дясната част е мъжката и в ниея е живеел Вазов, а лявата е женската част. В този период от живота си Вазов създава поемата "Грамада" и стихотворението "На Ком". Къщата е под №34 от Стоте национални туристически обекта.

В центъра на града се извисява Часовниковата кула - също символ на Берковица. Тя е една от най-старите в България, а часовниковият й механизъм все още е действащ. Височината й е 21,24 м. Строена е от 1762 до 1764 год. Часовниковият механизъм е изработен от бесарабски българи в Букурещ и е донесен в Берковица през 1764 г.

Недалеч от нея се извисява "Дървото на живота", по което заедно битуват сюжети от творбите на Йордан Радичков:петел, колело от каруца, св.Георги на коня с копието, рога на овен, църква - една типична за творчеството на автора суматоха. Дървопластиката е изработена от бряст и е дело на художника Димитър Гоцак и на дърворезбаря Чавдар Антов. През 2008 г. е поставена на площада, носещ името на Радичков. Авторът завършва в Берковица гимназия.

следваща статия