Крепостта Русокастро край Бургас

В края на октоври 2021 г., в един неделен ден, решихме да се поразходим до крепостта Русокастро, която се намира недалеч от Бургас-на 40 км. Не бях чела много за нея, не бях разглеждала и снимки, нямахме информация в какво състояние се намира тази забележителност и затова нямахме и очаквания относно това интересно или не е това място. Много пъти обаче името "Русокастро" беше изскачало пред погледа ми в интернет и затова преценихме, че не е за пренебрегване, особено защото се намира и в близост до нас.

Както обичайно, навигацията ни помагаше за ориентацията. От Бургас се насочихме към небезизвестния квартал "Меден рудник", а след това поехме към село Русокастро, преминавайки през селата Константиново, Тръстиково и Ливада (спокойно, и ние ги чухме и видяхме за пръв път), след което следва и хълмът, на който е разположена крепостта. Само че първоначално подминахме табелата и се озовахме в началото на село Желязово. Много често забележителности или други интересни места са възстановени, обаче табела, която да е здрава и достатъчно голяма, за да е видна за пътуващите, просто липсва Но ние сме свикнали...Върнахме се и паркирахме до счупената табела, след което по черен и леко стръмен път се заизкачвахме към целта и я достигнахме за около 10 мин.

Трябва да призная, че бяхме много приятно изненадани от това, което първоначално видяхме - малък новоизграден парк с дървени беседки, пейки с историята на Русокастро и информационни табели. Те се намират в самото подножие на хълма, на който е разположена самата крепост.При хубаво време можете да прекарате повече време тук, особено ако си носите нещо за хапване и пийване. Очаровани от видяното, решихме да се изкачим първо на хълма и после да се образоваме като изчетем информацията, така грижливо и интересно поднесена...

Запътихме към върха. След първото изкачване по черния път, сега малко се поозорихме, макар че не е нито трудно, нито продължително. Преодолявайки и това препятстие, първото нещо, което видяхме на високото, беше храмът "Св. Вмч. Георги Победоносец". В непосредствена близост до него е крепостта, до която стигнахме по равна зелена пътека. От най-високата й точка се разкрива чудна гледка към обработваемите земи в района. Вижда се,че проучването на крепостта продължава и в момента. Обходихме цялата площ и от тук видяхме, че всъщност има и асфалтов път, който води до мястото, но ние така и не го бяхме забелязали. След като направихме и малко снимки, поехме надолу, за да прочетем и малко повече за Русокастро. Ето накратко и историята:

Крепостната стена е построена през VI век. В нач. на XIII в. цялата крепостна стена е разрушена, но българските царе от династията Асеневци я възстановяват с нова планировка. За да се влезе в нея, се е преминавало през 2 двукрили порти и накрая през една падаща порта. Най-бележитото събитие е от 1332 год.- българските войски, предвождани от цар Иван Александър, побеждават византийските, начело на които е Андроник III Палеолог. Това е последната и най-голямата ни победа преди падането на България под турско робство, а в резултат на войнския успех цялото южно Черноморие е върнато на България.

Името на крепостта идва от "росо"-червен, и "кастрон"-крепост.

Едни от най-интересните находки са: оловен печат на българския цар Петър, двустранна икона от слонова кост, венециански монети и златни монети.

Нещо, което също много харесах, е макетът на крепостта в умален мащаб. Така реално придобиваш представа как е изглеждала тя, тъй като понякога въображението не е достатъчно.

Още по-интересна обаче е легендата, свързана с Русокастро: Змеят се влюбил в най-личната мома - Руса, и пожелал тя да му стане жена. Опитвал се да открадне китката й и да напие менците й, но безуспешно - тя била обрекла сърцето си на друг. На Гергьовден обаче змеят грабнал Руса от хорото и я отвел в пещерата си. В селото хората чували плача й. Тогава майка й помолила св.Георги да помогне на чедото й. Св.Георги се съгласил - спуснал се от небето и пробол с копието си змея. Руса била освободена, а в пещерата се образувало езерце от изплаканите от Руса сълзи. Пещерата хората нарекли Русина дупка. В чест на светеца бил издигнат храм - на поляната, от която била взета девойката. За жалост ние не знаехме за пещерата и пропуснахме да я разгледаме отблизо.

Предстоеше ни връщане към Бургас в ранния следобед. На разклона, малко след като поехме от табелата в началото на черния път, има каменен постамент с надпис, който информира за славната битка край Русокастро.

Върнахме се през други села - Равнец и Братово, за да не повтаряме маршрута.

Ако тази статия ви е харесала, можете да се абонирате за нашия бюлетин.До нови срещи!

предходна статия