Дяволската пътека и Орлово око в Родопите

Лятото е един от най-магичните сезони, свързан с лежерни и дълги почивки, безгрижие, любов, страст, ваканция, свобода... Не е случайна и мисълта, че "Всичко красиво и магическо се случва между месеците юни и август"("Лятото, в което станах хубава", Джени Хан).Да, зимата е наистина само времето, през което броим дните до лятото (извинявам се на всички студолюбители в аванс ). Това лято ме отведе до две нови и непознати за мен места - едното е в Родопите, а другият тур беше до три езера в Пирин. Бих ги препоръчала и на напълно начинаещи природолюбители, тъй като маршрутите са сравнително лесни за изминаване, не отнемат много време и всеки в добра физическа форма би се справил с тях без особени затруднения.

Първата покорена цел беше Дяволската пътека в Родопите. Често за нея се използват епитети като "адреналинова" и "екстремна", но ако сте сериозни любители на силните усещания, този маршрут няма да ви стресне особено. За едни пътеката е страшна, а за други е лека и приятна разходка, но едно е сигурно - тя е нестандартна като маршрут, интересна и красива! Изходната точка е близо до село Борино, което отстои на 60 км. от Смолян. С помощта на табелите и местните хора ще я откриете без проблем. В самото начало има арка с дяволска глава и с цитат от "Ад" на италианския поет от времето на средновековието Данте Алигиери: "Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук". Непременно започнете изминването на маршрута от тази точка, която е входна към пътеката, въпреки че доста хора я минават отзад напред и става задръстване по пътя, което е доста неприятно, защото на места разминаването не е възможно и е необходимо някой да отстъпва и да чака. Да не говорим, че падат и камъчета на места, дори и по-големи камъни, и е опасно, ако не се изчаквате. Освен всичко това, тръгвайки от арката, преминаването ще е по-леко и много по-приятно за вас - повярвайте ми!

Началото е една лека и приятна разходка. Ще приминете покрай красива планиска река, течаща вдясно от вас, и ще достигнете до Златната върба, наречена "дърво на късмета", защото на това място пред 50-те год. на ХХ век местен жител е открил 157 златни турски монети.

Следващото интересно място, до което ще достигнете, е Дяволският мост. Не си представяйте мост в истинския смисъл на думата, по който да преминете - това е скална арка с височина 18 м. Има малка площадка, на която да си направите снимки, а след това по стръмна дървена стълба се спускате към основата му. Т.е. преминаването е под, а не над моста.

Почти целият маршрут се изминава по дървени, стръмни и тесни стълби или по мостчета. Слизайте винаги с гърба назад, в противен случай ще ви е много по-трудно -ако вървите с лицето напред ,има голяма вероятност да се препънете , а и по този начин не сте достатъчно стабилни.

Не след дълго се озовахме до дървено мостче, покрай което изчакахме групата, за да се съберем и да продължим. Възползвахме се от времето, за да направим поредна порция снимки и да отдъхнем. Красивите гледки са придружени от стръмно спускане, нуждаещо се от мобилизиране на силите и изострено внимание, но всичко си заслужава, тъй като усещането е смесица от лек страх и много позитивен заряд. Със сигурност на финала ще сте леко разочаровани, че маршрутът не е по-дълъг...

Минахме и покрай красив водопад, закътан сред скалите. Към финала на пътеката има кратки участъци, по които няма стълби, а се захващате за въже и се издърпвате или спускате само с негова помощ и собствени сили. Затова една от най-важните части от екипировката са обувките-задължително с грайфер и вече изпробвани, за да нямате неприятни изненади по пътеката. На едно от местата започнаха да падат малки камъчета от хората, които вървяха пред мен, така че бъдете внимателни в тези участъци.

Главозамайващо е да наблюдавате от високо надолу, където хората са като точки, и ви предстои да се спуснете до тях, и е безкрайно надъхващо и зареждащо.

Финалът ви отвежда на асфалтов път, т.е. маршрутът не е кръгов и не се връщате там, от където сте тръгнали. Нас ни очакваха джипове, които ни качиха до Орлово око, но ако нямате такива планове, можете да попитате за цена на превоза до изходната точка - не мисля, че е висока. При всички случаи тръгнете около 9 часа сутринта, за да имате време да изминете пътеката и да се върнете на изходната точка.

Следващата цел беше прословутата площадка Орлово око. Признавам, че не бях много надъхана да стигна до там и искам да споделя, че най-приятната част от това преживяване беше...разговорът с момчето, което управляваше джипа. Друсането е голямо, но се преживява, а райските гледки от горе си струват. Но това, което момчето разказваше, и най-вече желанието му - на него, семейството и близките му, да популяризират района и да останат в България, са повече от вдъхновяващи. Разказа ни, че баща му с години се е борил да направи известна площадката, а още по-интересно ми беше да науча, че са изградили наблюдателница за мечки, глигани и други диви животни, до която водят български и чуждестранни туристи. Построили са малка къща за наблюдение, а привечер, когато се появят животните, приютени в къщата, хората могат да ги видят в естествената им среда. Интересното ставало, когато трябва да си тръгнат, обаче мечката продължава да обикаля наоколо... Този ентусиазъм и неподправена любов към родното ми дава вяра, че не всичко е загубено...и че от нас си зависи...

За Пирин и трите езерата, както и за Байкушевата мура, можете да прочетете в следващата ми статия.

Ако имате нужда от идеи за пътешествия из Българи, пишете ми!

До скоро!

предходна статия