Около България - Обиколка на България с кола по 4те и граници

Из великолепната Западна България-I част





 След няколкото дни, изживени из западната част на България, смело можем да кажем, че това са едни от най-пропитите с българщина места на страната ни, където духът, атмосферата, хората - всичко е чисто, автентично, докосващо...Ако само погледнете картата, ще видите колко много манастири има тук, а желанието да ги разгледате, да се докоснете до тези свети места отблизо със сигурност ще ви завладее...


 Ще опитам да споделя накратко за всичко видяно по пътя, което ни докосна, но истината е,че този път едно от най-ценните преживявания бяха разговорите с местните хора - всеки от тях сподели нещо лично, нещо интересно, нещо, което ни сближи, макар и за краткото време, в което се видяхме и запознахме.


 И така-да започваме нашето пътешествие... 


 В началото на април 2021 г. се отправихме от Бургас към Луковит, но за всичко, което видяхме там, вече разказах в статията ни, посветена на Луковит и района https://okolobulgaria.com/event_show.php?id=235 .Така че това, което сега ще споделя, се случи след Луковит - от града се отправихме в посока Скравена.


 1.Паметник-костница на Ботевите четници, с.Скравена


 Костницата се намира в самия център на селото, а в нея се пазят в отделни дървени кутии черепите на 10 от Ботевите четници. С риск за живота си местните хора са откупили от турците черепите им, които са донесени набучени на колове, а след това ги заряват в двора на местната черква. През 1930 г. са преместени във витрина в църквата, а през 1982 г. са положени на сегашното място.


 Скравена е малко селце, което обаче ще остане в сърцата ви...


 2.Къща музей "Баба Илийца"


 Къщата музей, посветен на жената, която за повечето от нас е добре позната от разказа на Иван Вазов "Една българка", се намира в с.Челопек.  На там се отправихме след Скравена-разстоянието е около 30 км. Баба Илийца се е казвала всъщност Пена, но е наричана така по името на мъжа й Илия, какъвто е бил обичаят в онези времена. Музеят е възстановен основно със средства на местните хора. Всичко, разказано от Вазов, е истина - тя е помогнала на няколко четници, а в единствената стая, в която е разположена експозицията, ще видите снимка на внучето, но вече като възрастне мъж, което тя се опитва да спаси, както ни разказва Вазов в разказа си: "Бедната челопеченка действително бързаше да стигне по-скоро на манастира. На гърдите й стоеше полуживо двегодишното й унуче, сираче, болно от две недели насам. От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета, ни хекиминът във Враца. Чете му и попът селски: не помогна нищо. Остана й най-после надеждата на света Богородица. "Да му се чете на детето в манастира, да му се чете!"


 В къщата музей се намира и печатът за Околчица-един от 100-те национални туристически обекта, накъдето поехме и ние, след като разгледахме къщата. До Околчица обаче не успяхме да стигнем, защото все още имаше много сняг и пътят не беше почистен. 


 3.Манастир "Седемте престола"


 Манастирът също е включен в "100-те национални туристически обакта", но се зачудихме какво го отличава толкова много от останалите, че му е оказана тази чест...Скоро узнахме...


 В манастирската църква "Рождество пресветая Богородица" са вградени 6 по-малки църкви, наречени "престоли". Това наистина и ни учуди, и ни изненада-не знаех за съществуването на църква, в която да има няколко по-малки църквички! Оказа се, че подобна архитектура няма еквивалент нито в България, нито в Европа. Всеки параклис има олтар, жертвеник и иконостас и е посветен на светец или светци : първият олтар е централният с иконата "Рождество Пресветая Богородица-Осеновска", а останалите 6 са Св. Св. безсребреници Козма и Дамян, Св.Седмочисленици, Св.Архидякон Стефан,Св.Братя Макавеи, Св.Благовещение,Св.Архангел Гавраил. Много интересна е една от легенадите, според която манастирът е разрушен по време на турското робство, но Вълчан войвода събира местните войводи и заедно решили да построят манастира и тъй като войводите били 7, в тяхна чест църквата била направена със седем престола.


  4.Паметникът на дяда Йоцо


 Това беше и следващата ни отбивка за днес. За малко да го подминем, защото се пада малко над пътя и може и да профучите покрай него и да го подминете. Точно след него обаче на едно хълмче има направени от дърво фигури на животни, така че се оглеждайте за тях.


 Дядо Йоцо, още един Вазов герой, поздравява величествено нова България. Около паметника е изградено китно и чисто паркче, както и много симпатичен ресторант, който нямаше как да пропуснем-вече бяхме посъбрали доста впечатления и бяхме поогладнели. Любителите на красивата природа ще бъдат очаровани - на където и да обърнете поглед, ще срещнете само завладяващи гледки и спокойствие!


  5.Етнографски музей, къща музей "Иван Вазов", Часовниковата кула и Дървото на живота по Радичков в Берковица


 Отправихме се към Берковица като нашето намерение беше да нощуваме там, а на другия ден да отидем в Чипровци, както и стана.


  Етнографският музей, макар и наглед малък, има с какво да бъде запомнен. Тук са представени 4-те типични за района занаяти:килимарство, грънчарство, свиларството с бубарството и медникарство; изложена е красива каракачанска сватбена носия; може да се разгледа интериор на богат дом, в който ценен експонат е поднос, подарен на княз Фердинанд, който обаче се обидил, защото го накарали да заплати сметката за гощавката, организирана в негова чест, и той върнал подноса, но задържал чашите; вътрешна баня - истински с лукс за онези времена, с интересна система за затопляне на водата.


 В съседство е къщата музей "Иван Вазов". Това е домът, в който авторът е живял малко повече от година, докато е бил съдия в града . Много интересно е, че тук могат да се видят вещи на Вазов - кръст и личната му мастилница.


 В центъра на града видяхме Часовниковата кула , а недалеч от нея се извисява Дървото на живота, по което заедно битуват сюжети от творбите на Йордан Радичков:петел, колело от каруца, св.Георги на коня с копието, рога на овен, църква - една типична за творчеството на автора суматоха. Той завършва в Берковица гимназия.


 Вечерта приключи с вкусна вечеря край камината на хотелчето, което избрахме в последния момент. 



Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!



Коментари



Място за Вашия коментар: