Мемориален комплекс „Военна гробница-1916”

В Тутракан бяхме през пролетта на 2019-та год., а до Мемориалния комплекс стигнахме 2 години по-късно, а именно през април 2021 г., точно на Велика събота. През 2020 г. положението около Великден , меко казано, беше странно, защото дните ни минаваха под знака на неизвестно от къде появилото се бедствие, наречено Ковид-19. Вечерта отидохме на църква, но някак не почувствахме празника. Една година по-късно, макар положението с пандемията не само че не се беше подобрило, а се беше задълбочило, имахме искреното желание да посрещнем Великден както подобава-в храма, потапяйки се в литургията и с искрена вяра в по-добри за всички ни дни. Така и стана: отидохме на литургията в църквата "Свети Николай", която видяхме и през 2019-та год. Влязохме и в храма, след като камбанния звън оповести възкресението на Спасителя.Отнесохме и огънче,макар и не в дома ни, а в хотелчето "Лодката", в което отседнахме, но което ни плени с уюта, гостоприемството на собствениците и приказната гледка към Дунав.

За начало на следващия ден бяхме определили посещение на военната гробница, която отстои на 10 км. от Тутракан. Имахме и лична причина да дойдем тук: моят прадядо, дядото на моя баща, се е сражавал като доброволец в Тутраканската епопея, наречена така, защото българската армия побеждава румънската във война, започната от България, която безмилостно е ощетена-след Междусъюзническата война, поледвана от Първата национална катастрофа, Южна Добруджа е дадена на Кралство Румъния. Войната е безспорно справедлив отклик от страна на България, но смъртта на 8000 войници и офицери-едва ли...

С пристигането ни тук ни обземат странни чувства-смесица от гордост и тъга...Има табела с кратка история на това събитие, като много съществен момент е този, че веднага след края на войната е взето решение всички убити български, румънски и немски воини да бъдат погребани във форт №6 на румънската укрепителна линия на крепостта. Влизайки, ще минете под свод с кръст, на който са изписани думи на признателност и поклон. От вътрешната страна са разположени две гаубици, в дъното е мемориал под формата на медал с думите "ЗА ХРАБРОСТ-1916 Г.",а вляво от него е параклисът "Свети Георги Победоносец"(осветен през 2002 г.), който беше заключен.

От тук се влиза в гробището, в центъра на което и до днес се извисява обелискът с думите ”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество" , изписани на български, немски, румънски и турски. Около гробовете, повечето с надпис "неизвестен", е изградена Алея на славата с имената на загиналите в битката. Три от четирите стени представляват подредени една до друга мраморни плочи с имената на загиналите, като са посочени от кой район на България са. Ние дълго търсихме името на прадядо ми, но не го открихме. Едва след като се върнахме, майка ми ми показа снимка на Свидетелството за народна признателност, което са изпратили на семейството след смъртта на прадядо ми, който обаче е загинал край Варна, а не край Тутракан, което обясняваше и защо неговото име липсва тук .

Усетили истината, че смъртта на храбрите мъже е неизбежна, когато е в името на висша цел като свобода и справедливост, поехме напред с искрена надежда никога и никой повече да не става свидетел на подобна мъка и страдания, белязали живота на хиляди семейства.

предходна статия