Около България - Обиколка на България с кола по 4те и граници

В Сливен и Ямбол през януари




УРА! Стартирахме с пътуванията за 2021 г.! Въпреки всичко успяхме да се откъснем за два дена от ежедневието и да се потопим в една различна и много приятна атмосфера! От една година бях хвърлила око на едно много приятно място за нощувки над Сливен и този път ,без много планове, се отправихме натам в петъчния ден. Комплексът се състои от вилички-много топли и уютни, в които можете да си готвите и да си направите барбекю дори, а вторият етаж е за спане и релакс. Усещането е наистина като да сте във финландска къщичка, само дето снегът ни липсваше, а Балканът щедро ни засипа със своите непрогледни мъгли. Определено ще посетим местенцето през по-топлите сезони. 


 Като пристигнахме в Сливен, направо се насочихме към крепостта "Туида".Има си табелки, така че без особени затруднения я открихме. При слънчево време се разкрива наистина красива гледка и към града, и към планината.


 Това е късноантична и среновековна крепост.За разглеждането й си отделете не повече от час, поне на нас ни беше достатъчен. В началото на крепостта има и неин макет. "Туида" е късноантична и средновековна крепост. Запазени са основите на кръгла кула, която ще видите в началото на обиколката.След нея идва ред на баптистерия, която е разполагала с кръщелен басейн и под, покрит с пъстроцветна мозайка. Ще минете покрай четириъгълна кула, жилищни и стопански помещения, кръгла кула и водопровод, а накрая ще се озовете до северната порта и още една кръгла кула, а до тях- до таен водоснабдителен тунел, който е свързвал крепостта с река Новоселска, минаваща наблизо. 


Втората забележителност, което решихме да разгледаме, беше Историческият музей, който е на много удобно място - намира се на главната пешеходна улица на Сливен.Няколко находки привлякоха вниманието ни. Първата по важност е малка глинена плочка с обозначението "Керамична плочка с първата протописменост в света-VII хил.пр.Хр.,Нова Загора". Българските учени твърдят, че тази писменост е по-стара от шумерската, която се възприема за най-старата в света. Единствената ми мисъл в моменти като този, когато узнавам за пореден път, че имаме безценни находки, е как така никой по света не знае за тях и най-често в музеите, които посещаваме, сме само двамата с Емо...


 Следващите изключително неочаквани за нас експонати бяха тези на ...обувки.Да, като че ли до сега никъде не сме попадали на подобна находка.Те изглежда да са около около 35 номер, т.е. преценихме, че сигурно хората са били по-ниски на ръст, но после предположихме, че обувките може просто да са били детски.


 Искрена възхита предизвикаха и предметите от злато. Обикновено в музеите извън София могат да се видят само копия на оригиналите, но не и тук. Тук можете да разгледате златна маска, златни накити-обици,гривна,пръстен, златен нагръдник, позлатен сребърен ритон, всички запазени в идеално състояние. Не по-малко внимание предизвикват и чернофигурните съдове, наистина съвършени, богато украсени и явно много издръжливи.


 Следващата ни цел за деня беше Къщата на сливенския бит. Стигнахме пеша до нея. Тя се намира на единствената калдъръмена улица в града.


 В края на януари, след като приключихме дългия празничен цикъл, се замислих колко са ни важни празниците и колко са ни досадни делниците. Отколонявам се, но доста мисли напират у мен. Едно от любимите ми пожелания е да превръщаме делниците в празници, а празниците-в незабравими преживявания. Обаче се питам възможно ли е това? Как по-безгрижните и освободени от задължения дни да са много повече от напрегнатите делници? Казват, че народите в Южна Америка и Африка са много бедни, но в пъти по-щастливи и безгрижни от нас. Питам се, това ли е цената на щастието: материално да си на ръба на оцеляването, но да си освободен от всякакви грижи, задължение и куп неволи, съпътстващи нас, "модерните" европейци? Едва ли някой може категорично да отговори на този въпрос, но темата за празниците по един чуден начин ни беше припомнена в Сливен, в Къщата музей на сливенския бит - XIX-XX век. Българите от онези времена не са очаквали празниците просто за да не работят (нали думата "празник" идва от "празен ден"), а това е дългоочакван момент,  свързан с изпълняване на определени ритуали и почитане на традицията. Едната изложбена зала е посветена на празниците, започващи от Коледа и приключващи с жътвата. Можете да прочетете част от коледарските благословии:


"...дето сребро-сребро се ляло,


дето злато-злато се ляло,


че преляло през прага,


че заляло чисто поле игликово.


Амин!"


 Всички костюми са автентични и са от региона на Сливен. Уредничката на музея ни разказа, че стаята, в която са разположени експонатите, се е използвала през деня като гостна , а вечер са прибирали чергите и са я застила с други и по този начин се е ползвала за спалня. Символично можете да минете от Коледа,през Трифон Зарезан и Баба Марта, да стигнете до Великден, да се потопите в обичяите Пеперуда за дъжд и Герман, а на финала да надникнете и в периода на жътвата.


 Нашите, българските обичаи, са пъстри и изпълнени с много символика и дълбок смисъл. Разказаха ни за обичаите Пепруда за дъжд и Герман. Пеперудата е ставало малко момиче, сираче, което е обличано бедно, за да може Господ да се смили и да изпрати дъжд. Германът е кукла от глина, която е погребвана символично. Освен това тук са изложени обредни хлябове, костюм на сурвакар, на кукер, на лазарка, на жътвари.


 Следващата стая, наречена "водник", е също безкрайно интересна с това, че е пригодена специално за топлене на вода - огънят се е палел на първия етаж, а в самото помещение на втория е било пълно с менци, в които са изсипвали топлата вода, за да има достатъчно за стопаните на този дом.


 Следващото помещение -"моминската стая", е пъстро и богато, а експонатите представят сватбата с даровете, масата на младоженците с кумувете и цялостната празничност и символичност на този толкова очакван и тържествен ден в живота на младите хора. В стаята можете да видите и т.нар. алафранга - декоративна ниша в стената, красиво и богато изрисувана, показваща прехода от традицията към модерността. От стаята се влиза в БАНЯТА! Това е истинса находка в архитектурата на възрожденската къща - до момента не сме влизали в български дом от онази епоха, който да разполага със собствена баня!


 Всъщност музеят се състои не от една,а от две отделни къщи. Заможен човек е бил собственикът й,спор няма! Насочихме се към втората, която представя интериора на дома и облеклото на българите на малко по-късен етап, когато вече са навлезли тенденции от други държави. Облеклото и мебелите безспорно го доказват -те са  по-богати и изискани.


 На двора, освен дървените съдове за вино и две красиви каруци, ще откриете и символи, закодирани в настилката : слънце, звезда, както и годината на градежа на къщата - 1813 год. Вглеждайте се внимателно, за да ги забележите! 


 Следващата ни спирка в Сливен беше родната къща на Добри Чинтулов, само че първото, което научихме от екскурзоводката, беше, че най-вероятно това е къщата, която Добри Чинтулов и неговият брат са строили и че всъщност това не е родната къща на поета-революционер, когото помним с пламенните му слова "Стани, стани, юнак бълкански...", "Къде се вярна ти, любов народна", "Вятър ечи, балкан стене...".Истинската му родна къща се намира някъде в близост до тази, но коя точно е тя -това за сега никой не знае.


 Видяхме леглото на поета, което се намира в стаичка на втория етаж на къщата, който за момента е затворен за посетители поради необходимост от ремонт.


 На първия етаж, където е разположена експозицията,ще можете да видите оригиналното бюро на Чинтулов , както и личната му чаша. Истинска възхита предизвика у нас фактът, че Чинтулов е извървял пеша разстоянието от България до Одеса, Русия, за да се запише там да учи.


 Красивите му и пламенни думи, подканващи българине от времето на турското робство да се пробуди и да въстане, могат да бъдат прочетени по стените на музея. Запазена е и автентична снимка на поета.


 Последното място, което разгледахме, беше къща музей "Хаджи Димитър". Родният дом на легендарния войвода представлява малка къща с дървен чардак. Тя е построена от дядо му Кръстю в края на XVIII в.  Възстановен е интериорът на стаята, в която е роден Хаджи Димитър, кухнята(мутвак),гостната и типичната сливенска винарска изба. Музейната експозиция не се изчерпа с това.Тук е включен и ханът ан х.Никола Асенов с обща стая за нощуване на пътниците и кебеджийска работилница.Бащата на Хаджи Димитър е бил майстор в изработването на кебета - това е добре затепана вълнена тъкан, от окято се правят ямурлуци.


 Няма как точно тук да не намери място и творбата на Христо Ботев "Хаджи Димитър":


"Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка..."


 В музея е представена богата експозиция, включваща снимки, документи, оръжия, свързани с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.Двамата застават начело на чета през 1868 г., разгромена при Бузлуджа.Откликът от тези събития е подробно представен чрез снимки, онагледяващи спомените на личности като Захари Стоянов и Христо Ботев, публикации във вестниците.


 



Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!



Коментари



Място за Вашия коментар: