Гробницата в Мезек

От Свиленград поехме в посока Мезек, за да разгледаме гробницата и крепостта, а после и Центъра за лешояди в Маджарово. Времето отново обещаваше да е приятно и топло. Спомнихме си как преди една година по същото време пътешествахме по цяла Северна България - от езерото Сребърна до Видин, но тогава нямахме такъв късмет с времето - дъжд се сипеше 3 дни, което обаче не ни спря и успяхме да осъществим това мечтано пътуване...

От Свиленград до Мезек са около 16 км и стигнахме до гробницата наистина много бързо. Толкова, че почти изпреварихме екскурзоводката. Има удобно място за паркиране, така че оставихме колата и поехме след бариерата в посока гробницата. Още в началото обаче ни очакваше голяма изненада - 8 творби от стрийт арт изкуството! Целият асфалтов път е изрисуван с 3D изображения, които реално са двуизмерни, но са направени така, че създават илюзията , че са триизмерни. Има червени точки, на които трябва да застанете, за да видите под определен ъгъл картината - само така ще успеете да възприемете рисунката по най-добрия начин. Насладихме се на рисунките, изобразяващи прочутия глиган и открития в гробницата канделабър, също на изображенията на Орфей и Евридика,на тракийски воин,на погребението според траките. Стрийт арт изкуството се появява в Европа още през 16-ти век. През 1982 г. американският художник Кърт Венер започва да практикува стрийт арт в Рим, а на следващата година развива новата форма на изкуството, а именно-триизмерната. Автори на проекта и изображенията при гробницата в Мезек са Диляна Първанова и Чавдар Стоянов.

След тази наслада за очите стигнахме до гробницата и се зачетохме в информацията отвън преди да влезем. Тя е датирана към IV в.пр.н.е. и е открита през 1931 г. Смята се, че е една от най-големите на Балканския полуостров. Коридорът, който води към 2 камери, след които се достига до същинското гробно помещение, е дълъг малко над 20 м. Има твърдение, че колкото по-дълъг е коридорът на една гробница, толкова по-богат и знатен е бил владетелят, погребан вътре. Изградена е от големи каменни блокове, споени само чрез дъбови и метални скоби. Сред най-интересните предмети, намерени тук, са бронзов канделабър ( тракийски свещник ), с височина 1,34 м и завършващ на върха с танцуващ сатир, масивен нагръдник, златни накити - обици, апликации, огърлици.Според изследоветилите тук са извършени между 4 и 6 погребения. Интерес представлява статуя на глиган от бронз, тежаща 177 кг. Откриването й предшества това на самата гробница. То става през 1903 г. от местния жител Ангел, който обаче я заравя в двора на къщата си като запазва само един отчупен крак, за да я скрие от османската власт - по онова време районът е в пределите на Империята. Статуята е твърде голяма и става невъзможно да бъде пренесена в България, поради което кракът на глигана е изпратен в Пловдивския музей, за да се разбере дали находката е наистина ценна. В последствие статуята е намерена от властта, транспортирана до гарата в Свиленград и от там е превозена с влак до Археологическия музей в Истанбул, където се намира и до днес. Години по-късно кракът е изпратен в Истанбул в замяна на гипсова отливка на цялата статуя. Глиганът е толкова популярен и до днес, че в центъра на селото има негова статуя. По-интересното е, че се е вярвало, че за да станеш владетел по времето на траките, е трябвало да убиеш глиган. Предполага се, че този глиган е бил изработен каго дар за първия владетел, за когото е построена гробницата, но не се знае кой е този владетел.

Има поне 2 големи загадки, свързани с гробницата, които и до днес са неразкрити. Как се създава една тракийска гробница? Тя първо се изгражда и след това се засипва с тонове пръст, като по този начин се образува могила. Входът й винаги сочи изток. Въпросът е как тази гробница в Мезек е изградена така, че вътре винаги има свеж въздух и дори да останеш затворен в нея, имаш кислород. Другият интересен въпрос е как, въпреки дъждовете, вътре не капва и капка. Насипът е създаден така, че водата да се отвежда и да не влиза във вътрешността на гробницата.

След като влязохме и в самата гробница, видяхме, че по целия коридор до камерата по стените са разположени холограми (от гръцки означава "пълен запис", регистрира се цялото светлинно поле,отразено от обекта) на част от откритите предмети в нея, копие от страници от в-к "Зора", разказващи за историята около откриването й, както и информация за 3-мата й първи изследователи-Ангел Запрянов, проф.Богдан Филов и д-р Иван Велков.

Тракийските владетели са имали по няколко жени и когато е бил погребван знатен тракиец, жените са се биели помежду си, за да се реши спора коя да отиде с него в отвъдния свят. За разлика от нас, древните са плачели, когато се е раждал човек, защото са вярвали, че земният живот е изпълнен със страдания, и са се радвали, когато някой е умирал, защото за тях смъртта не е била край, а начало. Това е ставало, когато погребението е било чрез трупополагане. Когато по-късно са започнали да кремират мъжете, жените не са се биели помежду си, а са плачели и са събирали сълзите си в съд. Жената, събрала най-много сълзи, е имала честта да отиде с мъжа в отвъдния свят.

След като разгледахме гробницата, поехме към крепостта край Мезек.