Около България - Обиколка на България с кола по 4те и граници

Козлодуй и корабът Радецки





 След Видин в днешния ден (12.04.2019 г.) поехме към Козлодуй с намерението да се качим на кораба "Радецки". Това е може би един от най-нетипичните и различни музеи, които сме посещавали, реално е плаващ музей кораб. "Радецки" винаги свързваме с името на Ботев и неговата самоотверженост, с вкуса на свободата и епохата на борби и истински големи събития и важни промени. "Радецки" е средството, помогнало на Ботев и четниците да достигнат и стъпят безпрепятствено на българска земя, но името на кораба и неговата история е толкова дълбоко залегнало в съзнанието на всеки българин, че се превръща в ярък символ на смелостта в името на една цел, която стои над егото и личното щастие. Трудно ми е да повярвам, че е имало такива хора, такива личности, които остават в паметта на народа и са някак наразривно свързани с ежедневието ни - училища, читалища, улици носят техните имена и ни напомнят какво е било, но и ни жегват с въпроса "Има ли още такива хора сред нас?"


 Иска ми се да разкажа малко за парахода. Той е бил пътнически австро-унгарски параход, построен през 1851 г. в Будапеща и носи името на австрийския фелдмаршал Йозеф Радецки. На 16-ти и 17-ти май 1876 г. плава към Виена и спира на редица румънски пристанища, а 205-те четници на Христо Ботев, облечени като градинари, се качват на парахода от няколко румънски пристанища. Никой от пасажерите не подозира кои са тези хора. Христо Ботев връчва на капитан Енглендер ултиматум, с който му заповядва да акостира на българския бряг край Козлодуй като пояснява, че отиват в помощ на своите въстанали братя. Капитанът изпълнява ултиматума и Ботев и четниците му слизат на българския бряг.


 Един от въпросите, които веднага се появяват, е дали това е оригиналният кораб. Всъщност не е. Оригиналният "Радецки" е бракуван и унищожен. По повод 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев е подета инициатива за събиране на средства с цел възстановяване на кораба. 1 200 000 български деца събират достатъчно пари, с които е построена точна реплика на парахода.Той е пуснат на вода на 28.05.1966 год. Музеят параход „Радецки“ е единственият пътуващ параход музей на Балканския полуостров и в България. 


 Уредничката ни разказа, че на всеки 5 год. параходът трябва да влезе в корабостроителница за щателна проверка и ремонт, но ... пари за това в момента няма. За щастие тази история има щастлив край-няколко месеца след нашето посещение за кораба са отпуснати средства и той е отремонтиран в Браила. Доколкото знаем, предвиден е и ремонт на залата, в която е експозицията от писма и снимки.


 На кораба са изписани имената на всички четници, а думите на Ботев "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" ни напомнят за други времена и за хора с различни идеали, цели и мечти.


 Разгледахме експозицията, разположена в салон първа класа. Освен портрет на Ботев са изложени още копие на прощалното писмо на поета към Венета (любимата жена и съпруга на Ботев), Димитър (синът на Венета от първия й брак) и Иванка (дъщерята на Ботев и Венета), още снимки на Венета и Иванка в Женева, на Димитър, на капитан Енглендер, на фелдмаршал Радецки и на Кирали Йожеф (бояджия на парахода, който представя технически данни за него). Надникнахме и при двигателите на "Радецки", качихме се на палубата, за да погледнем към реката и румънския бряг. На самия бряг е издигнат паметник със заветната дата 17 май 1876 год.


 Пътят ни зовеше. Поехме обратно по красивата алея в парка, водеща до кораба "Радецки". По пътя за Оряхово минахме и покрай АЕЦ "Козлодуй" - убедихме се, че централата е сериозно охраняема зона, дори спирането за кратко и снимането са абсолютно забранени.


 


 



Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!



Коментари



Място за Вашия коментар: