Яйлата

Началото на нашето пътешествие за един ден, започнало от Албена и приключило в Дуранкулак, стартира прекрасно. Денят беше топъл и слънчев - истинска пролет. Първото място, към което се насочихме сутринта, беше Яйлата. Не бяхме стъпвали там и затова бихме ви препоръчали в хубаво време да си отделите 2 часа, за да видите и разгледате цялата местност на спокойствие и с удоволсвие.

От първата табела в началото научаваме, че това е Интерпретативен маршрут №1 - Яйлата,Археологически резерват и защитена местност.Т.е. има и още такива маршрути и като се поразровихме после в интернет установихме, че останалите са:

№2 - Калиакра-Болата

№3 - Варвара

№4 - Калово-Заберново

Името Яйла е от тюрски произход и на български означава ‘високо пасище’.

Нашата разходка беше много, много приятна, тъй като не предполагахме какво ни очаква, как изглежда местността и бяхме очаровани. Основно в съзнанието ни остават спомените за скалните жилища, винарната, крепостта и скалната църква, но преди всичко изумителните морски гледки от високия бряг. Тук бяхме на 09.03.2019 г. и за съжаление известните червени божури, които обагрят брега и привличат много фотографи и любители на природата, не бяха цъфнали. Описанието на маршрута в началото представя нагледно карта с 20 точки, през които да го разгледате обстойно.

Следваща табела разказва за рибата,риболова и морските бозайници в Черно море.В българските крайбрежни води са известни 140 вида риба и 3 вида китоподобни бозайници - афала, морска свиня и делфин.Тези 3 вида са застрашени и видът им намалява поради много намеси на човека в морето като високите нива на шум, химически замърсявания, оплитане на бозайниците в рибарските мрежи и др.

Вървим напред по пътечката и възхитата ни расте с всяка измината крачка. Не сме очаквали , че е толкова обширна тази местност, не сме и предполагали, че е толкова пленяваща и завладяваща. Тихо и спокойно е, пролетно, щастливо...и ни е леко на душите...

След малко попадаме на следваща информация за района, а именно - пещерните жилища, които са над 100. Това си е бил истински пещерен град. Най-ранните археологически предмети датират от VI хил. пр. Хр. После пещерите са обитавани от траките, а те са "наследени" от монаси през средновековието. Част от жилищата са с гледка към морето, но са издълбани в скалата, на стръмното, и спускането до тях е опасно. В началото на маршрута също има пещерно жилище, в което има и отдушник, направен от човешка ръка, за да отвежда дима от запаления огън навън.

Следващата ни находка е крепостта, строена по времето на император Анастасий и разположена върху площ от 4,5 дка. Запазени са следи от 5 кули, 3 стълби и 1 кула порта,разрушена през VI век.

Продължаваме и се чудим още колко ли има, но не защото ни е омръзнала разходката, а защото все повече ни харесва да се шляем безгрижно по брега и да откриваме нови нещо.

Следваща спирка се оказва късноантична винарна от IV-VI в.Разбира се, не очаквайте голямо и запазено съоръжение. Ако не са указателните табели, трудно ще стигнем до извода, че този камък с 2 отвора и вкопани в земята други камъни, образуващи нещо като корито с правоъгълна форма, някога са играели ролята на винарна. Сокът е извличан посредством тъпчене с крака или чрез дървена преса, събирал се е в тази запазена част и после е изтичал по улей, за да ферментира в съдове. Траките са произвеждали вино по тези земи още през II хил.пр.Хр., след тях римляните продължават активно тази традиция, като подобряват дори сортовете лозе, за да издържа на по-студения северен климат. Важен е фактът, че освен производители, римляните стават и износители, тъй като по море тази дейност е много по-лесна за тях.

Следваща спирка - скална църква "Св.Св.Константин и Елена". Всъщност тази църква е едно от тези 101 пещерни жилища, документирани в района. Тя се състои от 3 отделения, по стените на които са открити изсечени кръстове и прабългарски рунически знаци. Многовековна традиция е да се празнува денят на Св.Св.Константин и Елена, което явно се е случвало в църквата-пещера. Последните данни заобитаване на пещерата са датирани от късното Средновековие, когато тук най-вероятно са живеели монаси.

Яйлата е част от големия миграционен път на птиците "Виа Понтика" - тук гнездят и преминават за зимуване към Африка над 170 вида птици, а са регистрирани повече от 270 вида фауна.

След такова прекрасно начало на деня , изпълнени с ентусиазъм, се отправяме с нетърпение напред, за да да видим какво ще ни поднесе още Северното ни Черноморие. Набелязали сме си спирките: Калиакра, Тюленово, Шабла и Дуранкулак.

*Залежележка: Конкретните дати и факти в текста са изцяло базирани на информацията от табелите, разположени по Интерпретативната пътека.

предходна статия
Тюленово -Около България