Тюленово

Тюленово e прекрасно малко селце, което е разположено на морския бряг, но въпреки това не свързваме с плажуване и купон. Ние се озовахме в него през един мартенски ден, който беше нетипично топъл, а ние вече бяхме поизгладнели, което ни се случва винаги, когато кръстосваме родни и чужди земи. Седнахме да похапнем в ресторанта към хотела, носещ името на селцето и който явно е единственото място с отворени врати в края на зимата. Тюленово се оказа любима дестинация за румънците - чухме румънска реч и в Тюленово, и на нос Калиакра, където се отбихме на връщане от Дуранкулак. На слънчева маса хапнахме може би най-вкусната рибена чорба, заради която един приятел каза:"Всичко хубаво, ама тая рибена чорба от къде я измислихте..." Разни хора-разни идеали, както би казал Щастливеца!

Най-пленителното на това кътче са високите скалисти брегове, обагрени в червено. Определено тук не е място за типичния турист, който цял ден лежи на плажа. Даже бих казала, че ако някой очаква да плажува тук и не знае, че го очакват само красиви скали и подводни пещери, ще бъде безкрайно разочарован :)

След като заситихме глада, тръгнахме да търсим скалната арка, която за нас беше най-известното нещо в селцето. Ресторантчето е точно над малкото заливче, на което има и лодкостоянки. Тръгнахме напред покрай скалите и морето, хотелът остана зад гърбовете ни и закрачихме покрай брега.Истината е, че ако нямаше други хора там, които да ни посочат арката, щяхме да я подминем няколко пъти, при това без изобщо да забележим,че тя е долу в ниското. За щастие, видяхме я! Като любители-фотографи и ловци на красиви гледки направихме куп снимки и се наслаждавахме от сърце на спокойствието, красотата и нетипичния за нас пейзаж. За пръв път се озовавахме тук и не ни се тръгваше, въпреки че следващите чудни местенца на север ни приканваха да ги видим.

В последствие разбрахме, че Тюленово първоначално се е казвало Калъч кьой (”село на сабята”) и едва през 1942 г. е преименувано на Тюленово, защото тогава е имало стадо тюлени от рода монах, които обаче са напълно изчезнали вече. Надяваме се това да не е истина, въпреки че няма доказателства, че те все още обитават това райско място - от години вече никой не ги е виждал. Може би някой се сеща за филма "Дом за нашите деца" и серията от него "Неизчезващите"(1988 г.), която като дете ми беше любима. Филмът е сниман точно тук, в Тюленово, а сюжетът се завърта около желанието на младия оператор Симеон да заснеме тюлена, който ту се появяваше, ту изчезваше и героят постоянно се опитваше да го хване в кадър.

Тюленово е подходящо място за любителите на скалното катерене и гмуркането, риболова, пейзажната фотография, делфините, нощувките на палатка...и рибената чорба :)

През пролетта на 2021 год., по Великден, отново предприехме пътуване до Тюленово. Само че този път решихме да не препускаме, а да нощуваме именно в Тюленово. Настанихме се в късния следобед и почти на залез, вече по-уверени с маршрута, тръгнахме по високия бряг, извисяващ се над морето и скалите. Този път се информирахме, че тук се срещат рзнообразни видове птици - дъждосвирец, чучулига, скорец, а от август до октомври - прелетни птици като щъркели, пеликани и жерави. Не са рядкост и грабливите птици като белоопашат мишелов и бухал, а също и световно застрашени видове като царски орел и ловен сокол.По тази причина Тюленово предполагаемо е притегателно място и за орнитолозите.

След прекрасната вечерна разходка седнахме в ресторантчето към хотела и нямаше как да не опитаме рибка - пробвахме маринован сафрид

На сутринта ни очакваше прекрасно време - много слънчево и приятно топло. Изкушени от топлото утро, тръгнахме на разходка и този път се покатерих върху арката...мечка страх, мен не страх.

Заредени вече с двойна порция впечатления от Тюленово и възхитени от селцето, поехме към Шабла, където също отивахме за втори път.

следваща статия
Яйлата -Около България