Около България - Обиколка на България с кола по 4те и граници

Хаджидимовски манастир,Лещен и Ковачевица





 За Хаджидимово се отправихме след една чудна вечер в Банско, пропита от топлина, уют и с вкус на ароматни гозби. Датата е 09.04.2021 г., а мечтата ми да видя манастира в Хаджидимово е от 100 години  , но ето че моментът да го посетим най-сетне настъпи!


 Разстоянието от Банско до Хаджидимово е около 60 км, които изминахме за час. Освен това времето беше прекрасно - топло и слънчево, а нашето настроение се покачваше с всеки изминат километър. 


 Снимките на манастира "Свети Георги Победоносец", които бях разглеждала, акцентираха на онази част от него, която много прилича на средновековен замък. Само че и това необикновено място крие своите тайни, които човек научава само когато се потопи в историята и духа на мястото. С нескрито вълнение очаквах да видя манастира, да влезем вътре, да направим снимки и да научим нещо ново и интересно от историята му. Той е разположен на висок хълм и се вижда от далеч, а са поставени и табели, което прави достигането до него много лесно. Пред манастира паркирахме и установихме, че в момента сме единствените посетители. При влизане се озовахме в голям и много красив двор.Точно срещу нас е манастирът с часовниковата кула, а пред него се извисява огромно дърво, около което е направена беседка.Да, не се учудвайте-дърво и беседка си съжителстват безупречно. Малко след това разбрахме, че в "средновековната крепост" не може да се влезе. Сградата е голяма и явно разполага с доста стаи и дава възможност за нощувки срещу заплащане, но дали това е така, не разбрахме, а и в последствие не сме се интересували, тъй като нашата цел беше само опознавателна.


 Малко след това видяхме църквата, която е изградена през 1864 год. , а на следващата е осветена. Манастирът е опожаряван на два пъти. Влязохме в църквата, а след малко се появи жената, която продава свещите. Стените още не са изографисани, но иконостасът е повече от впечатляващ.Най-голямата ценност е икона на Св.Георги, копие на която си закупихме, защото искрено исках да отнесем със себе си частица от това далечно за нас и заредено с положителна енергия място-поне ние така го почувствахме в онзи априлски ден.


 С манастира е свързана много интересна легенда. На овчаря Атанас Лазаров му се явил 3 поредни нощи един и същ сън: млад мъж, възседнал кон, му казал да започне да разкопава могилата, на мястото на която бил построен по-късно манастирът. На сутринта, след като това му се присънило за трети път, той започнал да копае. Турците се опитали да попречат на стареца - един от тях дори набил и прогонил човека, обаче воловете на турчина не искали вече да вървят, макар да били силни и здрави животни, а другите турци го укорили, че не постъпва правилно като гони българина, и така той отстъпил и оставили дядо Атанас да копае на спокойствие. Така овчарят открил икона на св.Георги, а в последствие построили и параклис на мястото.С годините иконата била забравена, но през 1961 г. специалисти я датират към 1750 или 1800 год.


 През 1979 год. църквата е опожарена. В интернет прочетох, но няма как да сме напълно уверени в истинността на написаното, че комунистите съзнателно изпращат пожарни без вода и като резултат църквата изгаря напълно, спасена е само чудотворната икона на Св.Георги. Само че Людмила Живкова измолва от баща си помощ и с нейна помощ църквата е възстановена, но ремонтът й продължава и до днес.


 Да, градината е наистина оазис. Представям си колко е жежко в региона през лятото и колко прохладен е дворът за пътника, решил да поседне в беседката и да запали свещ в църквата с благоговение и благодарност. 


 Хаджидимово е малко градче, което се намира в Пирин, съвсем близо до Гоце Делчев, Мелник и Сандански, които, ако имате желание и време, можете да включите в обиколката си на югозападна България, плюс останалите места, за които разказваме-Лещен, Ковачевица, Рупите,Самуиловата крепост ... По пътя на човек му хрумват безброй идеи, които първоначално не е подозирал , че ще реализира, но , оставяйки се на потока, вижда неща, които надхвърлят мечтите му.


 Днешният ни ден продължи в посока Лещен(община Гърмен) - до там достигнахме за около 30 мин. Няма да скрия, че Лещен и Ковачевица, разположени в Западните Родопи, бяха в плана ми от много дълго време, но днес явно беше моментът да видим и двете скътани селца. Толкова филми са снимани тук, толкова статии са написани, толкова снимка са направени на причудливите селца, че е трудно да добавиш още нещо ново, освен собственото си усещане и преживяване, когато си на мястото. Най-голямата ценност на тези сгушени в планината местенца са именно къщите с автентичния си вид. Някои действително са новопостроени, но тъй като не нарушават по никакъв начин облика на селото, са се слели със старите и не дразнят окото. В Лещен има полуразрушени къщи, врата, която открехваш, но зад нея вече има само бурени и няма кой да те посрещне, но това не е тъга, а част от автентичността на селцето. Тези гледки възбуждат въображението ни и ни карата да се питаме кой ли е живял тук, какъв живот е имал, за какво е мечтаел...


 Още в самото начало на Лещен, до магазина, който веднага ще забележите, паркирахме колата и се насочихме към църквата "Света Параскева". Тя е съградена през 1876 год. В нея интересна е иконата, част от иконостаса, на св.Параскева Римлянка и св.Неделя в цял ръст, което, оказа се, е рядко срещан стил в иконографията. На фасадата отвън има надпис, че през 1838 год. е открито Килийно училище. Непосредствено до църквата започва пътечка, която води до място, от което се разкрива панорамна гледка към целия Лещен, но също така ще стигнете и до Глинената къща, която, макар да се отдава под наем на туристи и да не е автентична, стана почти емблема на селото и се вижда по магнити, в сайтове и брошури, рекламиращи Лещен.В този момент тя явно беше пуста, защото не се мяркаха никакви хора.


 Друго място, което искахме да видим, но се оказа затворено в петъчния ден, е Етнографската къща. Наистина се разочаровах, защото това е единственият музей, който съществува тук и съм убедена, че е интересен, но уви...отворен е само събота и неделя. Забелязахме и табела с надпис "Ковачевица.Екопътека "Над селото,8 км"- е,нея ще я оставим за следващото ни идване тук.


 Очаровани от мястото и наситени с много впечатления, поехме към следващата цел-Ковачевица, която е на по-малко от 10 км от Лещен. Има предупредителни табели да се паркира още в началото на селото и пеша да стигнете до центъра, защото улиците са тесни и ако има много посетители, паркирането и изобщо шофирането ще е невъзможно из селото. Подминахме първото кафене, което беше в самото начало и от него се разкрива красива гледка, макар вече да бяхме поогладнели и зажаднели за глътка кофеин. Достигнахме до своеобразен център, край който се извисява стара църква, а до нея видяхме много симпатично арт кафене в стара сграда и вече не издържахме и влязохме. Човекът ни каза, че църквата не е постоянно отворена, а мъжът, който я ремонтира сам, доколкото може, и който и сега нещо правеше около нея, я отключва и заключва. Църквата се казва "Св.Николай" и е изградена през 1908 год. Малко след това видяхме сграда на отдавна нефункциониращото Народно основно училище "Йордже Димитров". Ако може да се доверим на мъжа, стопанисващ кафенето, училището ще бъде превърнато в галерия, но той го каза с лека тъга, защото, наистина, защо й е на Ковачевица и региона поредната галерия??? Къде-къде по-интересно щеше да бъде да се възстанови обстановката на някогашното училище. Такива сме виждали и в Трявна, и в Сливен, и са едни от любимите ми места за посещение.  


 След това зърнахме и сградата на Народно читалище "Светлина, 1865 г." с библиотека. В днешния ден беше заключено, но явно през останалото време вратите му са отворени, стига да има и кой да го посети.


 Гладът вече ни гонеше и влязохме да обядваме в къща за гости "Денковата къща" и веднага се настанихме край камината. Собственикът беше изключително любезен, побъбрихме си приятелски, хапнахме вкусно и поехме обратно, защото ни предстоеше път до Бургас.


 Това беше и последният ден от пътуването ни, започнало от Луковит и приключило в Ковачевица. И както всеки път в края на едно приключение си пожелаваме следващото да ни чака зад ъгъла и да ни отведе на непознати и прекрасни кътчета из България. Да бъде!


 


 



Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!



Коментари



Място за Вашия коментар: