Гибралтар
Пътуването ни до Гибралтар беше част от престоя ни в Испания - имахме един ден за тази територия, принадлежаща на Великобритания, която ни изненада и възхити по няколко причини.
Гибралтар в момента заема територия под 7 км2, но е бил с около 1 км2 по-малък. Чрез насипване на пясък в морето и кой знае още с какви чудати за мен методи на инженерната мисъл площта е разширена.Да, буквално водата е усвоена, за да стане суша, и тази малка част от Кралството да нарастне. Тук валутата е паунд, автобусите и телефонните кабини са така познатите на целия свят в червен цвят като в Англия, само че движението си е вдясно...за щастие.
Преди да отидем там, бях чувала общо-взето само 2-3 неща за това място и дори се питах какво толкова има в една скала, една пещера и няколко маймунки.
През 19 век тук е открит първият череп на неандерталец - изчезнал вид човек, живял в Европа и Западна Азия в епохата на средния палеолит - 350 000 – 24 500 г. преди новата ера, и е установено, че е на жена. По-късно в Германия е открит втори череп, този път на мъж, близо до долината Неандър, от където и неандерталецът получава името си. По-справедливо би било да бъде наречен "гибралтарец", обаче реалността е тази.В музея в Гибралтар е възстановена неандерталка в естествен ръст с дете. Има и филмче, което нагледно показва как е създаден този модел.Определено хората в онези времена са били значително по-ниски от нас. Не пропускайте музея в никакъв случай, а ако знаете и английски ще е непростимо да го подминете...поне според нас.
Любопитна светска клюка, която узнахме на място, е, че на 20 март 1969 г. Йоко Оно и Джон Ленън сключват брак именно в Гибралтар.
Макаците, превърнали се в символ на Гибралтар, са дружелюбни и дори позират за снимка. Безстрашни са и е напълно естествено да ги видите покачени на страничното огледало на туристическо бусче.Снимка с тях е и предизвикателство, и щура забава.Казват, че докато съществуват в Гибралтар, той ще бъде британски.Към момента има около 300 макаци, разделени на 6 семейства, всяко от които си има водач, който се грижи за благополучието на всички други маймунки. Те живеят около пещерата, до която стигнахме с туристическо бусче.Имах чувството, че за него гравитацията не важи.Красиво е и прекрасно, особено в слънчев и топъл ден, в какъвто ние бяхме там. Пред нас, "катерейки" се нагоре по скалата с возилото, се разкриваха все по-красиви панорами. Така стигнахме до пещерата "Свети Михаил" - красива е, наистина! Тя е много висока и залата за посещение е благодатна за разглеждане и снимки. Прекрасни светлини се сменят и създават усащене за приказка. В нея можете да видите и 3-те скални образования: сталактити, сталагмити и сталактони.
Интереснен е и фактът, че летището е много късо и затова е и обявено за едно от най-опасните в света. Входният път към Гибралтар пресича...пистата на летището и ако в момента каца или излита самолет, пътят,съвсем логично, е затворен и ще се наложи да почакате. Понякога неудобството може да бъде преодоляно и превърнато в удобство в името на хората.
Африка е на една ръка разтояние - на около 20 км.Бреговете на отсрещния континет се виждат от тук.
Скалата се нарича също планина Тарик, Джебел ет-Тарик (Djebel al-Tarik) в чест на арабския пълководец Тарик ибн Зияд , от името на който произлиза и названието на Гибралтар.
Храната и питиетата са си типично английски - Fish and chips и бира Guinness има навсякъде. Ние не устояхме на тъмното пиво, което ни е абсолютен фаворит сред бирите, макар и в български вариант, и поседнахме, за да утолим жаждата с по един "Гинес".
Друг любопитен факт за Гибралтар е и това, че тук няма ДДС. Въпреки това не бихме нарекли цените ниски.
Тук се чувствахме превъзходно. Имахме усещането, че сме на някакво странно и различно място, красиво и пълно с интерсни истории.
Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!
Коментари
Място за Вашия коментар: