Рупите и баба Ванга

След Самуиловата крепост решихме да отидем и до Рупите. Аз бях ходила вече два пъти до там-веднъж като ученичка и втори път с колегите ми, с които работихме в един хотел в Банско.Спомням си ясно втория път- беше през февруари, но въпреки това времето беше повече от прекрасно-топло и приятно, идеално за обиколка на тази част от България. Прекрасен беше и днешният ден.

Особени чувства ме завладяват като си помисля за това място, както винаги се случва, когато говорим за феномен, мистика, тайнство - за необяснимите неща от живота. Някак странна и малко плашеща е за мен и личността на баба Ванга. И как да е друго...Колко ли е обременяващо и стряскащо внезапно да получиш бремето на една неочаквана дарба и да поемеш тежестта на това да помагаш или да отказваш помощ, когато е непосилно или невъзможно, да виждаш в бъдещето, да знаеш, че понякога злото е неизбежно...Съдба явно има, защото случилото се на Вангелия в една крехка възраст не може да е случайност.

Спомням си бегло как в детските ми години се разпространяваше една книга за Ванга,написана на пишеща машина, определено "апокрифна", която четяхме със смесени чувства - страх, неверие, вяра...За жалост не си спомням нищо от нея, освен това вълнение, с което прелиствах страниците.

Тя е родена през 1911 г. в град Струмица, Македония.Когато е едва на 15 год. вихрушка я вдига и тя изгубва зрението си, а през 1941 год. получава пророческата си дарба. През 1942 год. тя се венчава за Димитър Гущеров и идва да живее в България. Макар да няма свои биологични деца, тя се грижи за Венета и Димитър като за свои чеда. Баба Ванга напуска земния си път през 1996 год.

Както и преди, така и в днешния ден върволицата от хора е безспирна. Опитвам се да направя няколко кадъра на храма "Св.Петка Българска" без хора на входа, но това наистина е трудна задача...

И до сега си спомням каква вихрушка от коментари, повечето от тях силно критични, засипаха медийното пространство след изографисването на храма от проф.Светлин Русев. Не е нужно да сме специалисти, за да видим, че иконите нямат нищо общо с канона...Всички образи и използваните за тях цветове са не просто различни от традиционните, които сме виждали в православните български храмове, а навяват сякаш още повече тъга и усещане за страдание...

Вдясно над входа на храма е изографисана баба Ванга в момент, в който изслушва страдащите и приема техния зов за вяра и надежда.

Част от комплекса е паметникът на Ванга, открит послучай 100-годишнината от рождението на пророчицата, къщичката, в която е живяла и е приемала дошлите да търсят помощ хора, както и огромният кръст на хълма отсреща.

Из интернет се намира много информация относно предсказанията на баба Ванга - аварията в Чернобил, разпадането на СССР, потъването на подводницата "Курск", убийството на Индира Ганди...Но колко е страшно да четем нещо, което ни е казано, но е непредотвратено...Защо? Защото нещо толкова страшно е явно невъзможно да бъде спряно. Другият въпрос, който изниква у мен, е този, касаещ съдбата. Колкото и да искам да вярвам, че ние сме творци на живота си, а не сме играчка в ръцете на сила, която като диктатор раздава добро и зло, нещо толкова страшно като предсказанието на баба Ванга за Чернобил ме обезкуражава и у мен се прокрадва идеята, че всичко е предопределено. Това, което ми дава вяра в бъдещето, е нейното предсказание, че лекарство срещу рака ще бъде открито.

предходна статия