Мелник и Кордопуловата къща

Пътуването до югозападната част на България започна напълно непланувано. В началото решихме да останем в Мелник една нощувка, но топлото октомврийско време и хубавото мелнишко вино абсолютно ни убедиха да удължим престоя си в района и пътуването ни се разшири до Златолист, Рупите и Самуиловата крепост.

На 13.10.2019 г. потеглихме от Хисаря към Мелник в късния следобед и в тъмницата вече бяхме много близо до градчето, оставаше само да уцелим отбивката от магистралата. И тъй като навигацията ни повтори 3 пъти "завий надясно", така и сторихме, макар да ни направи впечатление, че на всички табели името на Мелник е издраскано напълно, но просто решихме, че пак някакви гамени за вилнели. Вече слезли от магистралата, установихме, че на поредната табела "Мелник" отново не се чете и се усъмнихме, че може би има нещо гнило. Оказа се, че в тъмното не сме разбрали, че табелите са обгърнати с черен найлон, защото пътят е в ремонт. Обадихме се в хотела, от където ни казаха да се върнем отново на магистралата и да продължим към града от следващата отбивка. Криво-ляво се справихме се, но няма да крия, че за пореден път се убедихме колко сме свикнали "всичко да е наред", да разчитаме на навигации, табели и пр.,сякаш без тях сме напълно изгубени и дезориентирани в света около нас.

На следващия ден, след като се поразходихме и пихме кафе навън, решихме окончателно да останем и вечерта, затова напуснахме хотела, избрахме си ново място за нощувка, пренесохме багажа и вече освободени от тези формалности, се замислихме какво да видим. Макар да идвам тук за трети път, не бях влизала в Кордопуловата къща, така че изборът ни падна върху нея. Тя се намира в края на градчето на висок склон и лесно ще я намерите, тъй като има достатъчно указателни табели. Всичко за къщата научаваме от самата нея. Е, не че това е говореща къща, а просто информацията, поднесена като разкази по стените й наистина е завладяваща и интигуваща. Тя е своеобразна къща-рекордьор - не само е най-голямата възрожденска къща в България, но и на целия Балкански полуостров. Строена е през далечната 1754 г. от мелнишката фамилия Кордопулови, които са били търговци на вино, ракия, коприна и вълна. Разхождайки се из нея се опитваме да си представим времето, когато тук е кипял живот, влизали са и са излизали хора, посращали са се знатни и може би не толкова знатни гости. Че гостите са били важни за домакините си личи по размера на гостаната - цели 90 квадратни метра, изключително впечатляваща със съчетанието на 3 стила: български, венециански и ориенталски. Явно фамилията е била истински отворена към хората и това си проличава от думите "От всички краища на света, добре дошли в Кордопуловата къща". Символиката винаги много силно ме е впечатлявала, за пореден път се захласвам по създаденото от тези трудолюбиви хора. Това не са просто стени, подове и тавани, а истински дом, който е приютявал и е носил посланията си. В центъра на тавана на гостната има голям квадрат, богато украсен с цветя и с геометрични елементи, като в самия му център е слънцето, пресъздадено чрез 12 елемента, символизиращи 12-те месеца и 12-те апостоли. Красивите сводове над гардеробите всъщност представляват рисунки на гроздове от различни сортове. Впечатлени сме да научим, че чест гост тук е бил Яне Сандански и думите му, които прочитаме, леко ни натъжават :"Да живееш - значи да се бориш:робът-за свобода, свободният-за съвършенство". Когато четете тези думи, протестите срещу Правителството може и да са вече в миналото и отдавна да са забравени, тъй като страстите в Родината ни лесно се палят и дваж по-лесно затихват, но днес е 18.07.2020 г. те се случват на фона на епидемията от коронавирус. Както казват по-мъдрите, "Едно зло никога не идва само", но ние се питаме още ли сме роби, макар Освобождението от турско робство да е доста далеч в миналото, или сме привидно свободни, борещи се за всичко друго, но не и за съвършенство...

Следващото обособено помещение е кьошката, наречено така, защото е направено на ъгъл, т.е. на кьоше, и тук са посрещали отново гости, но когато са били по-малко. Друг впечатляващ факт е, че това е било и мястото за музикантите, забележете, а още по-интересно ни стана да узнаем, че дори Виенската филхармония е свирела не един път в Кордопуловата къща. Какви времена само са били! Че са били богати хората в този дом-били са, и то напълно заслужено, защото са произвеждали и са търгували, но имането им не е отивало в безсислени дейности и предмети на лукса, а са били влагани в далеч по-ценни и нематериални блага.

Урок по толерантност съвсем неочаквано ще получим чрез интериора в спалнята - таванът е събрал в себе си български, ориенталски, турски и гръцки мотиви. Тук ни очаква камина с вид на минаре и православен кръст над него. Информацията ни подсказва, че явно етносите са живеели в мир и любов в онези далечни години.

Къщата ни изненадва с тайник, замаскиран зад долап, през който се е спасявал при опасност Яне Сандански и доверените му хора, както и със сауна, разположени в столовата. Столовата е служела не само за храненията, но и е била място за сключване на сделки.

Зимната градина и лятната тераса са 2 изненадващи части от къщата, които ни напомнят за това колко елементи вече липсват в съвременния и модернизиран дом, често непрактичен, и че всъщност лишавайки един дом от огън (чрез камината) и от растителност и простор създаваме просто една постройка, лишена от дух, атмосфера и уют. Покачихме се до лятната тераса, на коята има изключително точен слънчев часовник , вписан в карта на Възрожденска България, а засадено дърво показва местоположението на Мелник на картата.

Но истинското богатство и най-голяма ценност на къщата е виното. Именно то прославя името на града из цяла Европа и е присъствало на трапезите не само на български ханове, боляр и боили, но и на английски лордове, венециански дожове, френски херцози. Нашата разходка приключва в избата с бъчвите, където отлежава виното от сорта Широка мелнишка лоза.

Манол Кордопулов не е просто богат човек и търговец, а българин с висок дух, находчивост, нюх към търговията и воденето на преговори, баща и съпруг, допринесъл за популяризирането на мелнишкото вино у нас и по света. Той има висше образование от Франция с диплома за агроном, винар и технолог, владее няколко езика, обучава стопаните как да се борят с маната по лозята, участва в международни изложения и негово вино печели златен медал в Австралия. И пак на фона на реалността ще кажа, че тази епоха ще ни липсва най-вече с хората си, които е родила.

Загледани в огромните бъчви и опиянени не от виното, а от тази история за човека и неговите истински цели, мечти и успехи, ни се приисква поне за ден-два да поживеем в онази реалност, когато кервани от камили са пристигали в този дом, натоварени с несметни богатства, а Кордопула е излизал, за да ги посрещне...

Финално правим снимки на красивата природа и поемаме към нови приключения.

следваща статия