Свиленград-Исторически музей и мостът на Мустафа паша

Свиленград ни приюти за вечерта на първия ден от нашето пътешествие.Пристигнахме там в късния следобед, полутахме се малко, преди да решим къде да нощуваме, но заложихме на центъра, което се оказа много добро решение, тъй като всичко, което искахме да разгледаме, беше на пешеходно разстояние от хотел "Свилена".

За пръв път бяхме тук и нямахме търпение да видим Историческия музей и прословутия мост на Мустафа паша, за който само бяхме чували.

Първата ни спирка беше в музея. Оказа се, че експонатите са изложени тук от 2007 г., а самата сграда е дарена от местния д-р Цукровски. Музейната сбирка обаче съществува доста преди това - от 60-те год. на 20-ти век. Научихме, че докторът сам проектира къщата така, че да бъде удобна за него, съпругата му и 3-те им деца. Трите експозиции - история,етнография и археология, са разположени на втория етаж. Нашата обиколка започна от археологическите експонати и сбирката от фотографии и фотоапарати от старите времена. Уредничката на музея ни разказа, че когато ученици посещават музея недоумяват що за фотоапарти са тези... Тази сбирка е дарение на музея от дъщерята на местнен известен фотограф. Най-интересна ни се стори снимката, която документира момента на преминаването на цар Фердинад по улиците на града. Малката археологическа сбирка с предмети от района, открити при различни разкопки, съдържа накити, керамични римски лампи, съдове, дори голям мраморен елемент, който макар да не е реставриран, е с напълно запазини ярки цветовете на орнаментите по него.

Бяхме искрено впечатлени да узнаем, че името на града идва от "свила", което означава "коприна". И макар към днешна дата повечето българи да свързват Свиленград с казината, преди десетилетия градът е бил важен център на бубарството и производство на коприна. Бубарството е трудоемък и сложен занаят, вече обаче изчезнал тук, който е свързан с отглеждането на бубите и производството на коприна.За да просъществува, е било много важно да се отглеждат и достатъчно големи насаждения с черници. Бубите се хранят с черничеви листа, буквално е трябвало да бъдат заривани с тях, а при отглеждането им е било много важно да се пази пълна тишина, за да не умрат.Гъсениците за около 40 дена се хранят много активно, като създават пашкула около себе си с въртеливи движения, след което пашкулите се попарват с вряла вода. Ако това не се случи в точния момент, какавидата пробива пашкула, така разкъсва нишката и тя става негодна, за да бъде използвана за направата на коприна. След като пашкулите са бил готови, те са били предавани в местната фабрика. Копринената нишка от 1 пашкул може да достигне дължина от няколко хиляди километри! Малката експозиция включва снимки от огромни купчини с пашкули във фабриката за производство на коприна, домашен инструмент за размотаване на нишката, след като е готова, както и други предмети от бита на българина в района. В края на обиколката ни изгледахме и впечатляващ филм за Свиленград и района и си пожелахме да се върнем тук отново през топлите месеци.

Вечерта ни беше посветена на разходка по моста на Мустафа паша над р.Марица.Видяхме го и на дневна светлина, и през нощта, когато е красиво осветен.Той е построен през 1529 г. Различни са теориите, които обясняват причината за построяването му. Едната е свързана с честите наводнения на пролет при снеготопенето и на есен при обилните валежи, а тъй като хората са преминавали реката с лодки, е било удачно да се построи мост за улеснение и удобство. Другата много вероятна причина е, че Мустафа паша-велик везир по времето на Селим I и Сюлейман I, построява моста заедно с джамия, дюкяни и кервансарай (място за хранене и преспиване на пътници и търговски кервани), за да улесни преминаването на войските на Сюлейман I на път за Виена и Буда с цел завладяването им.

При голямо наводнение през 18-ти век 5 свода от моста са разрушени, а през следващия век от тези пет са направени 4 свода, за да може водата да тече безпрепятствено.Разходката по моста над р.Марица е едно от наистина най-приятните неща в града.

Нямахме търпение да мине нощта, за да потеглим в посока Ивайловград и да гмурнем в нови приключения.

предходна статия