Етнографско-археологически музей , гр.Елхово

Деня, в който поехме от Бургас към Елхове-10.01.2020 г., е прекрасен - топъл и слънчев, по нищо не приличащ на януарски. Стигнахме до Елхово за около 1 ч и 40 мин и се наслаждавахме от душа на пътуването - по пътя нямаше почти никакво движение.

Музеят се намира в самия център на гр.Елхово, непосредствено до църквата. Той е обект №100 от 100-те национални туристически обекти. Няма нужда да споменавам, че се сдобих на момента с този толкова дълго време мечтан печат в книжката.

Музейната сбирка е разположена на 2 етажа. На първия е представено част от историческото минало на Елхово в периода от кр.на 19 и нач.на 20 в. чрез снимки и текстове. В съзнанието ни остава личността на свещеноиконом Върбан Върбанов(1865 - 1941 г.). Житейският му път е осеян от безброй премеждия - от бедност до това, че е преследван от гърци и турци, защото служи на православието. Този почти неизвестен за нас човек е бил учител, родолюбец, полкови свещеник ,или както сам за себе си казва:"Пътя извървях, делото изпълних, вярата опазих." Безспорно ще го запомним с това, че е прототип на Йовковия герой - свещеника поп Върбан, от разказа "Земляци".

В следващата зала на същия етаж е разположена сбирка. която онагледява основните поминъци на населението-земеделие, лозарство, тютюнопроизводство, животновъдство, а също така и традиционни занаяти като медникарство и терзийство (шиене на връхни дрехи).Бяхме безкрайно изненадани да научим, че в този край-в Тополовград, са използвали в земеделието камили за впряг ,но от къде и защо са се появили тук, не става ясно. Посетителите могат да видят и как е изглеждал домът на българина по онова време - с паралията, трикраките столчета и чергите.

Вторият етаж се оказа много интересен за мен по простата причина, че обичам и танцувам народни танци като любител от години. Тук има богата експозиция от народни носии от този регион. При влизане в залата непосредствено вдясно има снимки на жени, които са се прославили с уменията си в шевиците. Мъжките и женските носии са изключително добре запазени. Има старинна носия на сгоденица, булчинска венчална носия ,моминска празнична носия .Интересен е и кукерският костюм, както и обредният реквизит, използван по време на сватба и кукерските игри.Не само носиите предизвикват интерес тук, но и станът, с който са били изработвани тези прекрасни облекла от онова време.

Хапнахме в близкото ресторантче и продължихме към следващата цел за деня - Устремския манастир!

следваща статия