Около България - Обиколка на България с кола по 4те и граници

Испания: Градчето Михас и будистка ступа на просветлението в Беналмадена





 Последният ден от едноседмичното ни преживяване в Испания през октомври 2019-та год. беше посветен на две неща: Михас-малко и почти неизвестно за нас градче, и будистка ступа на Просветлението. За разлика от предишното ни идване в Испания през април 2018-та год., когато организирахме цялото си пребиваване в Барселона сами, този път решихме да се доверим на българси туроператор. Оказва се, че и двата варианта са добри и може да преживеем неочаквани и запомнящи се неща, дори когато пътуването е организирано от друг, а не от нас. Полетът ни обратно за България беше късно вечерта и затова вместо да скучаем и да чакаме цял ден във фоайето на хотела, организаторите ни бяха предвидили отбивка до Михас. 3-те думи, които веднага изплуват в съзнанието ми, когато се сетя за тези няколко часа в градчето, са магаренца, кукла и шоколад. А за изумителната гледка от високо няма да казвам, сами ще се убедите колко завладяващ е пейзажът от нашите снимки, направени в опит да съхраним красотата и удивлението ни. 


 Първата история, която ще чуете тук, е свързана с магаренцата, които с годините са се превърнали в символ на бялото градче. Изначално те са се ползвали от местните хора за пренасяне на кошове с риба, но един ден някакъв чужденец моли да си плати, за да се повози на магаренце. Така местните жители разбират, че ако предлагат клепоухите за разходка на туристите ще спечелят много повече, отколкото с изморителен целогодишен труд...Днес в самото начало на градчето има паркинг за магаренца - можете да си наемете, за да се разходите, ако това ви се струва приятно занимание, направен е и паметник на магаренце, на който туристите  се качват, за да запечатат спомен от Михас.


 Не по-малко популярна е и църквата, изградена в скалата. Твърди се, че преди много години две деца, насочвани от гълъб, намират пещера, в която откриват статуя на Богородица. В нейна чест е изградена и тази църква. Влязохме и ние. Действително, поради спецификата на мястото и градежа, църквата е доста различна от традиционните храмове и точно срещу вас на влизане ще видите статуята, която в действителност прилича на кукла и няма много общо с познатия ни образ на Божията майка. 


 Ние дълго бродихме по улиците на града и снимахме на воля, тъй като всяко нещо тук радва окото: белоснежните сгради, зеленината, пъстрите сувенири, мушкатата по прозорците...Така неусетно се озовахме на най-високата част на градчето, от където наистина пейзажът е неповторим...


 Озовахме се отново в центъра и се загледахме по кафенетата и магазинчетата, докато едно от тях не привлече вниманието ни - в него правеха шоколад! Е, знаем, че почти няма човек на земята, който да устои на това изкушение...Влязохме да поразгледаме и попаднахме на собственика, който ни демонстрира на автентична немска машина на почти 100 год. как се изрязват опаковките за шоколада.


 След малко групата се събрахме и потеглихме към ступата.Искам да кажа, че още в началото на престоя ни екскурзоводът ни разказа за нея. Той многократно се шегуваше как един от предишните му туристи от българска група вместо "ступа" е помислил, че става въпрос за "супа" и се е чудил и маел каква ли "супа" ще ходят да разглеждат. Тъй като никога не бяхме виждали будистки храм, освен на снимка, решихме да отидем до там сами. Организирахме се набързо и първо с метрото от Фуенхирола, където нощувахме, а после с автобус, за около 30-40 мин. се озовахме на мястото. Но за наше разочарование, ступата беше затворена точно в този ден. Само че когато нещо хубаво е на път да се случи, нищо не може да го спре...В деня на отпътуването ни екскурзоводът ни сподели, че освен до Михас, е решил да ни заведе и до въпросната ступа, тъй като и той с част от групата също са отишли до там и също са попаднали на затворени врати.Е, няма да казвам колко щастливи ни направи с тази неочаквана и много приятна изненада! Между другото, ступа има и в България, макар още да не сме я видели - тя се намира в село Плана, близо до София. При пристигането ни до ступата екскурзоводът каза, че традицията повелеява да я обиколим 3 пъти...което и направихме. Дали е с цел хармоничност, успокоение или просветление, не ни стана ясно, но и не е нужно да обясняваме всичко, нали. Някои ритуали са по-красиви, когато не разбираш напълно смисъла, вложен в тях, а просто се докосваш до същността им. След като обиколката приключи, влязохме вътре. Вкъщност, за разлика от православните ни храмове, например, голяма част от които са строени по време на турското робство и поради тази причина са закътани "вдън гори телилейски" и са вкопани в земята, а вътре се стеле полуздрач, както го изисква канонът, а отвън са в по-тъмни цветове, дори и да са изографисани, тук нещата са диаметрално противоположни. Първо, ступата се намира на приказно и много високо място, поради което се вижда от голямо разстояние, а от нея пък гледката е зашеметяваща и опойваща. Самото място е такова, че те привлича и омагьосва, но и ти създава чувство за свобода и простор, а не за мрак и прокрадваща се тъга. Няма нищо случайно в това - ступите са място за медитация, но и изразяват хармония, мир и просперитет. Ступата в Беналмадена е най-високата в западния свят - извисява се с цели 33 метра  и е открита през 2003 год. Отвътре ступата е не по-малко красива - стените й са изрисувани със сцени  от живота на Буда, а има и неин макет, който показва, че тя е на 4 нива-влиза се в най-долното, а над нея има 3 още, които обаче не са достъпни.


 С лека тъга се качихме на автобуса, за да отпътуваме към летището. Ех, Испания...Пожелаваме си следващия път престоят ни тук да е поне месец и да видим много повече от нейните завладяващи красоти...


 


 


 



X



X


следваща статия
 -Около България

Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!



Коментари



Място за Вашия коментар: