Около България - Обиколка на България с кола по 4те и граници

Етнографски ареален комплекс





 На сутринта вече бяхме нетърпеливи да разгледаме града с работилничките и музеите. Отново беше топло и слънчево и след задължителното сутришно кафе се отправихме на обиколка. Кучето отново ни намери и нямаше начин да не му осигурим закуска и на него - душата. 


 ЕАК "Златоград" наподобява "Етъра" по занаятчийските работилнички и демонстрирането на старите занаяти на живо от майсторите, които до днес ги практикуват. Разходихме се покрай сарашката работилница за обработка на кожи за седла, ремъци и др., минахме и покрай ножарската работилница, покрай тюфекчията и грънчаря.Най-много време се задържахме в тъкачницата, където жената на стана си работеше и ни разказваше. Истинско съвършенство от багри и причудливи красоти: торбички, пътеки, килимчета, кърпи ...Буквално не искахме да си тръгнем и не можехме да откъснем поглед! Като всяко изделие, създадено ръчно, и тук нещата се случват бавно и жената сподели, че имат много работа. Увеличаващите се самодейци - танцьори на народни танци, им поръчвали често мъжки пояси и това е само малка част от това, което изработват. 


 Макар да бяхме идвали и преди в Златоград, усещането и впечатленията ни от това място този път са напълно нови, различни и много по-богати. Сега имаме късмета да посетим 2 много интересни музея, които преди сме пропуснали.


 След занаятчийските работилници се отправяме към Археолого-етнографския музей. Първият етаж е посветен на археологията и историята на района, който като погранична зона е сменял често принадлежността си - бил е част и от Византия, и от България. В музея са изложени предмети от римската императорска епоха, основно от периода I - IV в. сл. Хр.: статуетка на бог Аполон,пръстени, обеци, керамика, монети. Това, което веднага грабна вниманието ми обаче, бяха възстановки, както и рисунки, на въоръжението на: рицар с доспехи и оръжие от XIII в.,участник в Четвъртия кръстоносен поход, средновековен български воин (той е с метална ризница, шлем и щит, на който е изобразена глава на лъв - символ на храбростта на воините), римски воин и тракийски воин (той изглежда най-незащитен, освен главата му, покрита с шлем, който,чрез набузниците,осигурава максимална защита).


 Друга интересна експозиция, привлякла интереса ни, е колекцията от газени и карбидни лампи, използвани през XIX и XX век, като за газените едва сега си давам сметка, че не горят с газ, а с киросин, който е наричан "газ за горене" или "газ за осветление". Карбидните лампи са се използвали за осветление в дома и в рудодобива. Интересен факт е, че през 1823 г. почти  40 000 лампи са били инталирани по улиците на Лондон. В България след Първата световна война използването на газени лампи намалява, за да изчезнат напълно в средата на ХХ век, изместени от електрически осветителни тела.


 Искрено се впечатлихме от етнографската сбирка, разположена на втория етаж, състояща се от български народни носии, предмети от бита и сечива на труда, изработвани предимно от дърво и метал, дори гайда, както и интериор от дома на българина от епохата на Възраждането. Винаги като разглеждаме подобни музеи ни става мило и топло и как няма - във всеки дом е имало камина, огънят в която топли и душата, и тялото, люлка, за да спи спокойно малкото човече в семейството, носии, които са изработвани дълго с много търпение, сръчност, а в шевиците са вплетени неразбираеми за днешния българин символи на радост, любов, щастие, плодородие...


 Първо се зачитаме в информацията за носиите на българката, която се дели на 4 види: еднопрестилчена (състои се от цяла дълга риза и една престилка), двупрестилчена (състои се от риза и две престилки), сукманена (тя е от дълга бяла риза, сукман и престилка) и саяна (при нея отново има дълга риза, но връхната дреха е отворена отпред и се нарича "сая"). Мъжката носия от своя стран се дели на чернодрешна и белодрешна(названията идват от цвета на горните дрехи), като чернодрешната с времето измества белодрешната.


По-нататък попадаме на информация за изработване на амулети и накити, които са дело на моми и жени като част от техните домашни занятия. Сега се сещам, че преди време с приятелка ходихме на кратък курс по изработване на цветя от цветна вълна. Тогава преподавателката каза, че едно време не е имало депресии и пр. неразположения на духа, така характерни за съвременния ни модерен свят, защото всички са бил постоянно заети...Ето, и тук виждаме, че освен постоянните дневни задължения на жената като готвене, чистене и куп други работни дейности, тя е била и творец на много красиви предмети, създавани с вкус и настроение и най-често огласяни от красиви песни. Така амулетите и накитите, изработвани от мъниста, са служели за доизграждане на облеклото на жената, за показване на социалния й статус, възраст и за предпазване на малки и големи от лоши сили.


 Друга интересна вещ, която е накит към мъжкото облекло, е кюстекът - верижката за часовника. Той свидетелства за имотното състояние на своя притежател - колкото е по-тежък кюстекът, толкова по-имотен и с по-високо обществено положение е неговият собственик. Носили са го само войник със заслуги на фронта, майстор, търговец, прочут гайдар...


 Освен оръдия на труда като сърп, паламарка, гребен, шило-садило, можете да видите и железни "котки", които са се закрепяли за обувките срещу плъзгане върху леда през зимата. В дървени купички пък можете да видите каква е разликата между боб, царевица, пшеница, ръж, овес, просо. Малко по-нататък е изложена и гайда, която за всеки българин е един от символите на Родопите.


 Следващата ни спирка беше музей "Делю войвода".


 


следваща статия
Музей на Делю войвода -Около България
Музей на Делю войвода

Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!



Коментари



Място за Вашия коментар: