Около България - Обиколка на България с кола по 4те и граници

В Барселона за 3 дни





Изразът "още не сме обиколили целия свят, но е в плана ни" важи с пълна сила за нас! Барселона ще си остане за нас Любов за цял живот! 3-те дни, изживени там, бяха толкова красиви и вълнуващи, че ще е почти невъзможно да ги опишем. Но ще опитаме да ви заведем до това чудно място, което сбъдва мечти и дава непоклатима вяра в бъдещето! Всичко започна със спонтанната идея да видим този град, част от Каталония, Испания, за която мечтаех от дете-по-точно от 7- ми клас. За пръв път организирахме цялото си пътуване сами, което ни донесе още хубави емоции свързани с това да не се съобразяваме с други хора и да планираме разглеждането на забележителности спрямо нашите предпочитания и в удобно за нас време. Накратко за организирането, интересните места и всичко, което ни впечатли :


1.Полет и багаж


Летяхме от София с директен полет на Ryanair до Барселона през април 2018-та год.само с ръчен багаж. Едни от най-ценните вещи с нас бяха фотоапаратът, пътеводителят, картата на града, с която се снабдихме на рецепцията в хотела, раничките, за да са свободни ръцете ни по време на дългите разходки, и купените он-лайн още в България билети за няколко от най-интересните забележителности. Ето на този линк можете да купите билети за "Саграда Фамилия" https://sagradafamilia.org/tickets Температурите в Барселона през април се "приравняват" към температурите в България през юни. Беше истинска наслада за нас да кръстосваме града на длъж и шир в това топло и безветрено време, усещахме го като ранно лято :)


2.Нощувки и транспорт в Барселона


Бих нарекла градския транспорт в Барселона безупречен. От летището се качихме на автобус, който ни откара не далеч от нашия хотел.След още 15 мин пеша открихме и него не без любезното съдействие на възрастен испанец, който явно имаше време за губене и слезе с нас, за да ни упъти. Истината е, че попадахме през цялото време на отзивчиви хора, които ни помагаха в ориентацията. Да избереш хотел в непознат град си е предизвикателство и всеки любител на пътуванията знае това. Дълго се взирах в картата, преценявах ту транспорт, ту ресторанти, ту забележителности и накрая избрахме Hotel Exe Barcelona Gate, който си е доста далеч от центъра, но с трамвая и метрото това си е супер приключение, а не неудобство. От хотела ни препоръчаха да си купим от автомат за билети карта за двама за около 10 евро, която важи може би за около 10 качвания в трамвай, метро и автобус.Ако не напускате метрото, а само смените влака,това се брои за 1 качване. Всеки път маркирате билета в метрото и на гърба му виждате колко пъти сте се качвали за днес. Разбира се, вече може и да има промени, но със сигурност ще има изгодни варианти за предвиждавен с градската мрежа.


3.Храна, напитки и празници


На шега или не, тук всеки ден е празник.За 3 дни в Барселона попаднахме на 2 празника! Още първата вечер - на 21.04.18 г.,се озовахме в центъра на шестие -хора в карнавални костюми размахваха огньове, а небето се озаряваше от фойерверки. По-късно се срещнахме и с необичайната местна храна. На посоки избрахме едно малко ресторантче и тъй като менюто беше само на испански си поръчахме ястия със свинско и пилешко, доколкото успяхме да разберем кое какво е. Каква беше изненадата ни обаче, когато установихме, че под "свинско" в случая се разбира ... "свински крачета"! Няма да казвам какъв смях предизвика тази случка, а собственикът твърдеше, че това е най-големият деликатес на Каталония! На 23-ти април се чества Празник на книгата и розата Sant Jordi, из цяла Барселона се продават, подписват или подаряват книги и рози! Т.е. всяка дама се разхождаше с цвете, а всеки мъж - с книга. - наистина нетипична и впечатляваща гледка! Центърът беше препълнен, както и всички заведения. Решихме да похапнем в местен тапас бар - друга отличителна атракция за Барселона. Какво ни впечатли?: всеки клиент сам си взима от бара тапаси по свой вкус, а в метална чашка на масата слага клечките, с които са набодени тапасите.След като приключите, сервитьорът брои клечките - те са с различна дължина, и ви таксува. Т.е. всяка клечка е с различна цена спрямо дължината. Първата сангрия и паеля, които опитахме, бяха в непосредствена близост до "Саграда Фамилия". Да си кажем "Наздраве!" до този символ на вярата и семейството беше повече от щастие, радост и наслада за нас! Освен сангрия, тук доста често опитвахме от местната бира Estrella - супер е,не я пропускайте! Тук не е никакъв проблем в малките приятни ресторантчета на бара да има пушено или сушено свинско, изложено пред погледите на клиентите, от което директно ви режат, ако си поръчате. Друга кулинарна изненада беше черната паеля и като казвам черна, се разбира черна като нощта :) До такава степен, че ви се боядисва езикът Опитайте я - няма да сгрешите!


4.Забележителности, които посетихме: 


Да организираш времето си така, че да се наслаждаваш и да посещаваш набелязаните обекти, без да се довеждаш до крайно изтощение, си е истинско майсторство. Ние успяхме да видим всичко, което искахме, плюс още "бонуси" по пътя, но реално вечер се прибирахме и почти припадахме в хотела...но това си беше истинско приключение и наслада за нас!


Посетени обекти в последователност по дни:


22.04.2018 г.-ден, посветен на Гауди


Парк „Гуел“


"Саграда Фамилия"


"Каса Мила"


"Каса Батийо"


Триумфалната арка, Готическият квартал и Ла Рамбла


 


23.04.2018 г.


Аквариумът


Статуята на Колумб


Хълмът "Монжуик"


Испанското село


Магическите фонтани и сградата на Националния музей на изкуствата


 


24.04.2018 г. "Ноу Камп" и полет към България


 


ДЕН ПЪРВИ - 22.04.2018 г.


 Парк "Гюел"


 На 22.04.18 г. станахме рано сутринта и се отправихме с бодра стъпка към ресторанта в хотела, за да закусим.Да, храната и кафето са наистина чудесни! А персоналът на хотела беше изключително вежлив, мил и отзивчив. Благодарение на администраторите на рецепция успяхме да стигнем до Парк "Гуел" на време, тъй като билетът за влизане важи за определен час. Още се смеем на думите на администратора, който експресивно ни казваше, че е нужно да пътуваме с "Трамбия,но метро-ТРАМБИЯ!!!".Е, разбрахме го, и още как, че е нужно да се качим на трамвая, а не на метрото. Съвсем на време стигнахме до Парк "Гуел", който ни беше примамил с приказните снимки, сякаш извадени от детството ни.


Можете да закупите билети предварително на сайта:


http://www.parkguelltickets.org/?gclid=EAIaIQobChMIscTAv7T95AIVSc-yCh3A0g49EAAYASAAEgKiZfD_BwE


 


От всички пътувания до момента се убедихме, че това как възприемаме едно място зависи изцяло от нашето настроение и нагласа. Не толкова от времето, от информацията, с която разполагаме или от плана, който сме направили, а единствено от емоционалното ни състояние. Барселона си остава един връх към днешна дата като емоция и затова всичко казано от нас за този великолепен град е пречупено през нашето щастие, изживяно там.


 Безгрижие и радост ни обземат още на входа на парка, всичко е красиво и някак щастливо, кара те да се усмихваш и да се чувстваш безгрижен точно като дете. Наклонените подпорни колони ни карат да се чудим дали физиката е чак толкова точна наука или че Гауди наистина е бил гений, който е творил, очевидно противопоставяйки се на природните закони.


 Паркът е наречен така по името на испанския индустриалец Еузеби Гюел, който  възлага на Антонио Гауди да създаде жилищен комекс от 60 еднофамилни къщи на това прекрасно място, от което се вижда цяла Барселона.Проектът не е осъществен и са построени едва 2 къщи, в една от тях е живял Гауди.


 Къщичките са създадени сякаш само за мечтателите, които искат да са далеч от скуката, реалността и големия град. Те, както и пейката, и гущера, са покрити с безброй цветни плочици-характерен и автентичен стил на Гауди, който мнозина копират в опит да се доближат до таланта на твореца. 


 Можете да разгледате Парк "Гюел" и за час, но би било голяма грешка. Отпуснете се, насладете се, разходете се, почувствайте духа на това място.Седнете на пейката, снимайте се с гущера, купете си сувенир за спомен, вижте "Саграда Фамилия" от далеч. Кога друг път ще можете да влезете в приказка...


 Следващата ни цел в нашия план беше...


"Саграда Фамилия"("Светото семейство"): Да се пише за това творение на Гауди е трудно - просто отидете и го вижте! За нас "Саграда Фамилия" е олицетворение на мечтите на човека-големи,смели и безгранични! И до днес, както повечето знаят, базиликата продължава да се строи, а началото на градежа й е започнал в далечната 1882 год. и се очаква да бъде завършена през 2026 год., за което се полагат ежедневни усилия. Сградата изобразява раждането, животът и смъртта на Христос и Богородица. Предвидени са 3 фасади, като Гауди успява да завърши само една. Когато строежът приключи, ще има 18 кули: 12 -  за апостолите, 4 - за евангелистите, 1 - за Дева Мария и последната-за Исус Христос. Трите фасади са: Рождество на изток (тя е довършена докато Гауди е жив), Страст (също е завършена) - на запад и Слава - на юг. Фасада "Рождество" представя живота на Христос с различни моменти като сватбата на Мария и Йосиф и Благовещение. "Страст" контрастира рязко с "Рождество", тъй като изобразява страданията и смъртта на Божия син и тъй като е на запад върху нея попадат последните слънчеви лъчи в края на деня. Фасадата "Слава" е недовършена, но ще бъде най-голяма от 3-те като тя пресъздава Възкресението. На 7-те смъртни гряха,изобразени върху нея, ще контрастират 7-те човешки доброделети.


 В избрания от нас час бяхме пред това сдание, за което не намираме още точна дума. Базилика е по официалното определение, а за нас - гигантски символ на семейството и любовта. Тук изживях най-красивата и щастлива изненада в живота ми, а всеки може да преживее своя личен момент на щастие тук, просто защото е бил и е видял градежа на една мечта. 


 Отвън има миниатюрен макет на "Саграда Фамилия" така, както се очаква да изглежда след завършването на строежа. С пътеводител в ръка се опитвахме да разгадаем всички сложни символи по фасадата и в същото време ахкахме и охкахме от възхита. Защо Гауди е искал да построи тази изумителна сграда, от къде е черпил вдъхновение, как е успял да гради, без да руши, от какво се е вдъхновявал...Въпросите нямат край, но всеки детайл и цялостното внушение по чудодеен начин ни казват, че всичко в живота е възможно, ако вярваме в себе си и следваме мечтите си, водени от любовта.


 Интериорът е също толкова впечатляващ и честно казано - главозамайващ. Разходката вътре наподобява разходка сред омагьосана гора. Тук Гауди е вплел знанията си за природата като е изчислил как клоните поддържат короните на дърветата и на същия принцип е създал колоните. Светлината нахлува вътре през безбройните цветни прозорци и оцветява вътрешността.


 Обиколката ни из чудатата Барселона продължи малко на посоки...Не бяхме планували на къде да поемем след "Саграда Фамилия", но като по поръчка се озовахме на булевард "Паса де Гарсия", на който се намира още 2 от необикновените творения на Гауди: Casa Milla и Casa Batllo. Ние първо се озовахме пред Каса Мила, още наричана Ла Педрера (Каменоломната) заради сивата й каменна фасада. Отвън е вълниста и странна,без прави линии и всъщност тази нейна нестандартност преди е предизвиквала присмех, а днес - възхищение и възторг. Тя е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Другото интересно за нея е, че всеки балкон е с различна структура. Тя носи името на собственика си Пере Мила, както и следващата смайваща сграда, дело на Гауди, която видяхме.


 Надолу по булеварда е Каса Батийо, която носи името на индустриалеца Жосеп Батийо, който я купува и възлага на Гауди да я обнови, като първоначално дори е искал да я разруши и на нейно място да построи нова. Гауди го убеждава да я запазят и изцяло да я промени по свой проект. Всеки тълкува фасада по различен начин и открива различна символика: победата на Св.Георги над дракона, водорасли, морски фарове, риби и китове и т.н.Няма правилни геометрични форми, няма нещо познато или банално.Всичко е точно в стил Гауди. Не зная защо, но в съзнанието ми се запечатаха розите по периферията на балконите - някак на фона на по-студените цветове-синьо и зелено, червеното те грабва на мига.


 Последната забележителност за този ден беше Триумфалната арка, построена като вход на Световното изложение през 1888 г. На фасадата й са изписани словата "Барселона приветства всички нации". 


 Продължихме разходката ни по булеварда, вече лежерни и приятно изморени.Озовахме се близо до зоологическата градина и вечеряхме в Готическия квартал.Макар че е много известен, не му отделихме специално внимание, защото искахме да си отдъхнем, да хапнем вкусна храна, да пийнем и да се отпуснем.


 Разходката по "Ла Рамбла" - централната улица в Барселона, е задължителна, особено гмуркането в пазара. Той е шарен и цветен и те приканва да вкусиш непознати плодове и да опиташ нови вкусотии.С метрото бързо и лесно се прибрахме, макар че се бяхме отдалечили вече много от началната ни точка в този ден- сутринта бяхме в "Парк Гюел", а вечерта-в центъра на Барселона. 


 ДЕН ВТОРИ- 23.04.2018 г.


 Вторият ни ден стартира с вкусна закуска в хотела и отпътуване с метрото в посока Аквариума, за който също имахме предварително закупени билети от интернет още от България. Той е разположен в края на Ла Рамбла, където величествено се издига и паметникът на Христофор Колумб, в близост до яхтеното пристанище.  Той е един от ной-големите и впечатляващи аквариуми в света. Отваря врати през  1995 г.и се  състои от 35 раздели, които събират 11 000 обитатели. Истинска атракция е изграденият тунел и пътека под него, благодарение на която бавно се движите напред и спокойно можете да снимате и да наблюдавате акулите, плуващи над и около вас. Ние доста се застояхме пред аквариума с октопода, който е безопасен, но прилича на лигаво морско чудовище.


 На излизане от Аквариума пихме кафенце и хапнахме сладолед, обмисляйки как да стигнем до хълма "Монжуик". Въпреки че ползвахме 3 вида транспорт, това никак не ни затрудни и всеки лесно би могъл да се ориентира  като попита служител в някоя от многото информационни будки за туристи в центъра на Барселона. Първо ползвахме метро, после-фуникуляр и накрая-кабинковия лифт. Фуникулярът е влакче на релси без водач - вратите се отварят и затварят автоматично и трябва да сте малко внимателни, за да не ви затиснат, както за малко да стане с едни туристи, които се опитаха да влязат в последната секунда. От лифта се вижда цяла Барселона и е шанс да зърнете "Саграда Фамилия" от далеч. Влязохме и в самата крепост,където има и музей, разгледахме, наслаждавахме се, видяхме и пристанището от далеч. Прекрасна градина е изградена около стените на замъка. 


 Набрали инерция и спокойни, че се ориентираме безгрешно в Барселона, продължихме пеш. Ако не обичате дългите разходки, по-добре не се захващайте. За нас обаче да кръстосваме из този великолепен град беше истинско щастие! Следващата ни спирка беше до Олипмийския стадион, където пийнахме биричка и хапнахме, най-вече за да съберем сили и да продължим напред към "Побле Еспаньол", т.е. Испанското село. То е изградено специално по повод Световното изложение в Барселона през 1929 г. Въпреки че след това е трябвало да бъде разрушено, интересът към него го спасява и днес, ходейки по улиците му, имате чувството, че сте обиколили цяла Испания. Всяка част от него е посветена на отделна провинция от Испания:Андалусия е в бяло и синьо и т.н. Пийнахме сангрия в малко заведение, а в близост до него попаднах на филмче, в което се прожектира част от поклонническия маршрут "Пътят към Сантяго", или още наричан "Ел Камино де Сантяго де Компостела"-изгледах го 2 пъти.По препоръка на дамата на входа на селото намерихме сградата, в която тече около 10-минутно филмче с кадри от най-ярките символи на Испания: кулите от хора, коридата, фламенкото, боя с домати...Тези няколко минути те отвеждат дълбоко в испанската душа...


 Излязохме от Испанското село и отново пеша продължихме.Така успяхме да видим отвън сградата на Националния музей на изкуствата и Магическите фонтани.Тъй като това беше в късния следобед, фонтаните не бяха пуснати и пропуснахме техния танц, създаден от музика и цветове, но при следващото си пътуване до столицата на Каталуния непременно ще ги видим.


 С метро се озовахме отново на "Ла Рамбла", препълнена от хора, тъй като това беше празникът "Сейнт Жорди". Седнахме да хапнем и отдъхнем в типичен тапас бар, оборудван с инсталация за бира.Е,след толкова обширна обиколка няма нужда да казваме,че по-вкусна вечеря не сме хапвали.


ДЕН ТРЕТИ - 24.04.2018 г.


Това беше нашият трети и последен ден в Барселона. Тъй като полетът ни беше вечерта, разполагахме с целия ден. Отбихме се само на стадиона "Ноу Камп", но не влязохме в музея.Безспорно се почувствахме горди от името Стоичков.


 Преди да отлетим за България, опитахме черен ориз, като под черен се разбира наистина черен, пийнахме от любимата бира и с носталгия поехме с метрото към летището.


 


 


 


 


 


 


 


 


 


  



Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!



Коментари



Място за Вашия коментар: